Да, знам, че не пиша за остросюжетна проза, а инцидентното четене на научна фантастика е занимание, останало за мен в ранните години на 90-те (момчето, което обичах тогава, беше лудо по астрономията и фантастиката и любовта ми към тях е повече косвена). Прочитът на “Тежки елементи” на Алеко Желязков беше носталгично изживяване и мога само да приветствам изненадващото решение на любимото ми издателство “Жанет 45” да разшири жанровия си профил, като издаде толкова забавна и интелигентна фантастична (и в преносния смисъл) проза.
==
Близкото бъдеще. АЕЦ “Белене” е не само построена благодарение на силното давление на руските енергийни интереси у нас, но вече е успяла и да гръмне, затваряйки херметически единствения останал вътре - електротехника Наско Гафера, на когото се налага да прекара години в изолация. Когато най-после спасението от радиоактивното замърсяване пристига, той осъзнава, че планът Б на създателя му - руски олигарх, управител на централата и пастрок на дъщерята на Наско - е да го ликвидира. Наско успява да избяга през отворила се при аварията черна дупка - събитие, което отваря поредица от портали във време-пространството и развихря абсурдни, но пък съвсем научно (и не толкова) обосновани последици за реалността, които в крайна сметка ще бъдат разрешени в името на доброто чрез любовта.
==
“Тежки елементи” е главозамайващо вселенско приключение с безброй изпитания и неочаквани обрати, грандиозни космически битки, телепортации и разклонения на действителността. Сред последните имаме вегетарианско хипи общество, изградено изцяло (и с известно отвращение) върху световния мир. Имаме свят на динозаври-рептили, в който е докарана до крайност дарвинистична версия на пазарното капиталистическо общество, а слабите буквално биват изяждани. Имаме и цивилизация, надмогнала физическото тяло и преобразувала гражданите си във безсмъртни радиовълни, способни да обхождат всички кътчета на мирозданието… Не, това не е спойлер, защото събитийността в романа е толкова гъста, че със сигурност нищо още не сте разбрали.
==
Без да искам да слагам етикети, ми се иска да отбележа приликата на стила на Алеко Желязков с иронично-абсурдната класика на Дъглас Адамс, на която - не знам дали съзнателно или не - авторът отдава почит. Малко е маниашко, но открих няколко дребни сюжетни съвпадения, които приех като елегантно сваляне на шапката пред Адамс. Ето само някои: Например животните, чието съгласие да бъдат изядени се изисква в хипи обществото, напомнят за самопредлагащата се крава от ресторант “На края на Вселената”. Гръмотевичната банда “Бедствен район” на Адамс тук е под формата на петчленния самодеен оркестър “Кух кратун бенд”. Въпросът за живота, вселената и всичко останало у Желязков е “Какво е действителността?”, като в случая е и реторичен. Гората край Белене пък е органичен компютър подобно на цялата планета Земя у Адамс. А, да не забравим и депресивния робот Марвин в “Пътеводителя”, като в “Тежки елементи” също имаме роботи, чието занимание е толкова скучно и еднообразно, че изкуственият им интелект е в процес на самосъздаване на депресивни тенденции.
==
Наско от “Тежки елементи” е герой доста безразличен към света, наивен, нелеп, недоучен, грубоват и не особено схватлив. Но пък е добра душа и е дори способен на сантименталност и саможертва. Протагонистът в това приключение е всъщност анти-герой, който постепенно израства до истински герой по време на своите премеждия. Не знам дали в такава проза непременно трябва да се говори за плътност на образите, но те определено са забавни и живописни в своята карикатурност.
==
Преди обаче да си помислите, че става дума просто за ефектен приключенски роман, нека да кажа, че науката в книгата е предостатъчно, за да ви накара да проверявате в Уикипедия даже въпреки бележките под линия. Повечето от нея си е съвсем сериозна и актуална (е, все пак трябва някой специалист да се изкаже точка по точка, за да не вземе пък някой да си помисли, че наистина има закон на Чъкноу Рийс). Имаме куп закони и открития, от тъмна материя и квантова теория, през черни дупки и хоризонт на събитията, до ядрен синтез и космически реакции - you name it. Но прозата на Желязков в крайна сметка е и философска, особено в частта за времето и измеримостта му, за смисъла да преживяваме нещата и да страдаме във време-пространство и за неопределеността на любовта като единственото, което ни помага да изживяваме вселената и живота си секунда по секунда.
==
Алеко Желязков е великолепно ироничен, като успява да пародира дори и самата си интелигентност, и куп писателски и стилови клишета, и господстващите в социалните мрежи конспиративни теории, и патриотарските настроения, и актуалните новинарски теми, и политическия ни живот. Заигравайки се с българската история, той се явява и изплезен контрапункт на всякакви писания от рода на “Задругата” и романтичните идеализации на историята и българщината.
==
Оставям ви с няколко от забавните му абсурдистки сравнения, които иронизират цели реалии от действителността ни (а в крайна сметка и самите себе си като език): и златния пръст, който крепи правителството, и бг гордостта а ла “Балкантурист”, и фалшивите новини (в романа имаме фейкнюстолет - специален пистолет, който произвежда компромати в медиите за унищожаване на репутации), и дезинформацията от интернет троловете, и балканската хомофобия, и конспиративните съзнания (в света на прогресиралите рептили пък на свой ред се тревожат от световен заговор за доминация на хуманоиди), и правосъдието (в романа има квантово генерирано правосъдие, като дори съдебните компютри са изключително бързи).
==
Борил се ухили с мазната усмивка на източно-европейски медиен магнат
==
като дупки по току-що ремонтирана българска магистрала се чувстваха неравностите в тъканта на време-пространството
==
на хищните норвежки гей двойки им предстоеше да всяват ужас десетилетия по-късно
==
с широк жест на олигарх, който разкрива на свой гост планина, подарена му от държавата, тя посочи дърветата
==
той се изхлузи и тупна на земята като чуждестранен турист в Слънчев бряг
==
Тъкмо решиш, че си постигнал световна доминация и непременно ще ти се покаже, че някой друг определя дестинацията на самолетните ти билети
==
Седемте години международно сътрудничество, което Европа и Русия със стиснати зъби се стараеха
да поддържат заради извънредната ситуация
==
Именно горещите славянски целувки (понякога и по устата, но без хомосексуален, а само с бизнес контекст) го направиха първо Генерален директор на АЕЦ „Белене“, а после и Изпълнителен директор на „Грюцинуклеус“.
