"Любов на Boogie Street" - книга която изследва сексуалната идентичност

Не се сещам за друг български писател, в чието творчество темата за секса, сексуалността и сексуалната идентичност да е толкова централна. След прочита на “Хотелът на спомените” (изд. Знаци, 2019), роман, който може да смути мнозина със своята откровеност и натурализъм и който, според някои читатели, вероятно стига до вулгарност, реших да се върна към по-старите романи на Златко Ангелов, които носят съвсем недвусмислени имена като “Любов на Boogie Street” и “Еротични спомени”. В това ревю ще разгледам първия от тях.

==

Прочетете рецензия за “Хотелът на спомените” тук, както и интервю с писателя за романа му тук.

==

“Любов на Boogie Street” е обявен необяснимо за мен защо като “разкази”, но по същество представлява кратък роман или новела в няколко глави, напълно свързани помежду си, в които историите и героите се появяват на принципа на матрьошката. Действието се развива на Западния бряг и фактът, че писателят (който в повествованието се появява с истинското си име като разказвачът на тази история, създавайки впечатлението за автобиографичност) е разчитал на своя собствен имигрантски опит в Америка, е категоричен плюс - описанията на местата и атмосферата, буквално гледките от конкретните адреси, са достоверни, детайлни и живи. Всъщност самият стил носи нещо “американско”, което - поне по мое мнение - много повече пасва на натюрела на Златко Ангелов като разказвач (сравнено с последния роман, в които има и българска част и който като цяло е по-български, въпреки многото топоси в него).

==

Сексуалната идентичност е централна тема в този роман, но паралелно с нея авторът-разказвач ни дава поглед и към организацията на писателския процес. При едно свое посещение в Ранчото на мисионерите в Кармел, Калифорния (неслучаен избор предвид факта, че негов собственик е символът на бялата мъжественост Клинт Истууд) той среща възрастния бонвиван Дейвид Рот, който му разказва своята история и го моли да я пресъздаде на хартия. Ангелов предава директно техния разговор, с изповедта на Рот, като приема да разкаже и историите на неговата дъщеря и съпруга й, с които по-късно също се среща на живо. Този метаразказ и действителните прототипи, които сами търсят своя автор, съжителстват с фикционалната история, която писателят създава за всеки от героите, запазвайки докрай мистерията за нейната съвместимост с реалността (за която той самият е в неведение). В този смисъл темата за литературната фикционалност и създаването на художествен свят, както и неговите отношения с действителния, е една от важните теми в книгата.

==

Що се отнася до сексуалната идентичност на героите, то Златко Ангелов определено изхожда от позицията, че тя е биологична даденост, но социалната среда и житейските обстоятелства са тези, които я насочват в една или друга посока и моделират проявите й. Писателят си е поставил за задача да изследва две бисексуални жени/лесбийки и двама алфа-мъже чрез техните изповеди в първо лице, но нека започнем от най-щекотливата (нека не казваме “скандална”) тема в романа - сексуалното привличане между баща и дъщеря. С пределна откровеност и бащата, и дъщерята признават, че този “нюанс” на ръба на табуто винаги е съществувал във взаимната им обич. Ще предизвика ли това саморефлексия у читателите, който споделят тези роли - според Ангелов тази възможност определено съществува, но най-вероятно е дълбоко потисната и изтласкана в несъзнаваното им. Преминават ли двамата герои границата и каква е цената на овладяването на този инстинкт и задържането му в социално-моралната рамка - това е най-добре да откриете сами, тъй като до голяма степен романът разчита на съспенса и носи дори детективски привкус.

==

Алфа-мъжкарството (и женкарството) Ангелов разглежда във два възможни сценария. При единия от героите му то е избор, заместващ донякъде невъзможността сексуалността му да бъде споделена със забранения обект на желанието и любовта му, като тестостеронно себеосъществяване и себезадоволяване без угризения и ограничения - и в този смисъл сексуалността е отделена и противопоставена на любовта. При другия герой, напротив, сексуалният промискуитет е само житейски опит, чрез който мъжът търси сливането на плътското с душевно-емоционалното. За него, един българин в Америка, опитът с чуждите жени е урок по осъзнаване и уважаване на тяхната сексуална независимост и самодостатъчност, в която той е доставчик и получател на удоволствие, но по този път героят търси привързване, търси любовта, на която сексуалното единение е само проявление и продължение.

==

Интересен е казусът с двете главни героини - и двете изглежда латентни бисексуални жени, за които лесбийството е съзнателен избор-реакция към важните мъже в живота им. Избор някак напук, като протест, като самозащита, като начин за отличаване, дори като начин за наказание. В техния случай ще е точно да кажем, с думите на един от героите бонвивани, че мъжете са тези, които си отглеждат “феминистки”. Тук можем да заменим думата с лесбийки или мъжемразки. И колкото и некоректно, дори хомофобски, да ми звучи това, тази е реалната аргументация, която самите героини дават за себе си, още повече, че и двете виждат или намират осъществяването си в двойка единствено във варианта с мъж.

==

Историята в “Любов на Boogie Street” е в крайна сметка история за единствената любов, любовта пристан, в която спираме да експериментираме и да търсим, в която можем да се настаним в себе си. Някои от героите постигат това, за други то се оказва възможно единствено през смъртта. Разказвачът-герой Златко Ангелов показва себе си като демиург, когато решава да остави част от героите си щастливи - макар и винаги за сметка на някой друг.

==

Не се наемам да свидетелствам за психологическата достоверност на всички тези отношения, но със сигурност Златко Ангелов се е опитал да създаде стройна аргументация за сексуалните избори на героите си, още повече, че техните изповеди звучат буквално като трактати по темата на места. Отново, както и в “Хотелът на спомените”, Ангелов разглежда секса като зона на изначално, природно насилие, чиято трансформация в удоволствие е чисто и просто цивилизационен избор.