"Любов на Boogie Street" повдига въпроса за сексуалното привличане между баща и дъщеря

Не се сещам за друг български писател, в чието творчество темата за секса, сексуалността и сексуалната идентичност, тясно обвързани с и преживявани през любовта, да е толкова централна. След прочита на “Хотелът на спомените” (изд. Знаци, 2020), роман, който може да смути мнозина със своята откровеност и натурализъм по отношение на либидото, реших да се върна към предишните книги на Златко Ангелов, които носят съвсем недвусмислени имена като “Любов на Boogie Street” и “Еротични спомени”. В това ревю ще разгледам първата от тях (изд. Скалино, 2013).

==

Прочетете рецензия за “Хотелът на спомените” тук, както и интервю с писателя за романа му тук.

==

“Любов на Boogie Street” е обявена необяснимо за мен защо като “разкази”, но по същество представлява кратък роман или новела в три свързани помежду си глави, в които историите и героите се появяват на принципа на матрьошката. Действието се развива в Америка, на Западния бряг, и фактът, че писателят (който в повествованието се появява с истинското си име като разказвач на тази история, създавайки впечатлението за автобиографичност) е разчитал на своя личен опит от петнайсетте години, преживени в Америка, е категоричен плюс - описанията на местата и атмосферата, буквално гледките от конкретните адреси, са достоверни, детайлни и живи. Всъщност самият стил носи нещо “американско”, което – поне по мое мнение – добре пасва на натюрела на Златко Ангелов като разказвач.

==

Сексуалната идентичност изглежда като централна тема в този текст, но паралелно с нея авторът-разказвач ни дава поглед и към организацията на писателския процес. При едно свое посещение в Ранчото на мисионерите в Кармел, Калифорния (неслучаен избор предвид факта, че негов собственик е символът на бялата мъжественост Клинт Истууд) той среща възрастния бонвиван Дейвид Рот, който му разказва своята история и го моли да я пресъздаде на хартия. Ангелов предава директно изповедта на Рот, като след това разказва фикционално и историите на неговата дъщеря и съпруга й, с които по-късно също се среща на живо. Този метаразказ и действителните прототипи, които сами търсят своя автор, съжителстват с измислената история, запазвайки докрай мистерията за нейната съвместимост с реалността. В този смисъл темата за литературната фикционалност и създаването на художествен свят, както и неговите отношения с действителния, е една от важните теми в книгата.

==

Прочетете статията на Златко Ангелов за “Сексът в литературата”, която се появи в “Маргиналия”.

==

Що се отнася до сексуалната идентичност на героите, Златко Ангелов определено изхожда от позицията, че тя е биологична даденост, но социалната среда и житейските обстоятелства я насочват в една или друга посока и моделират проявите й. Прояви, които произтичат от и се осъществяват в любовта. Писателят изследва две бисексуални жени/лесбийки и двама алфа-мъжкари чрез техните изповеди в първо лице, но аз ще започна от най-щекотливите отношения в романа - сексуалното привличане между баща и дъщеря. С пределна откровеност и двамата въпросни герои признават, че този “нюанс” на ръба на табуто винаги е съществувал във взаимната им обич. Ще предизвика ли това саморефлексия у читателите, който споделят тези семейни роли? Според Ангелов тази възможност определено съществува, но най-вероятно е дълбоко потисната и изтласкана в несъзнаваното им. Преминават ли двамата герои границата и каква е цената на овладяването на този инстинкт и задържането му в социално-моралната рамка е най-добре да откриете сами, тъй като романът определено разчита на съспенса и носи дори детективски привкус.

==

Алфа-мъжкарството (и често свързаното с него женкарство) Ангелов разглежда в два възможни сценария. При единия от героите му то е избор, тестостеронно себеосъществяване и себезадоволяване, без угризения и ограничения. В неговия случай сексуалността е отделена и противопоставена на любовта. При другия герой, напротив, сексуалният промискуитет е само житейски опит, чрез който той търси сливането между душевно-емоционалното и плътското. За него, един българин в Америка, опитът с жени е урок по осъзнаване и уважаване на тяхната сексуална, западна независимост и самодостатъчност, в която той е и доставчик, и получател на удоволствие. По този път героят търси привързване, търси любовта, на която сексуалното единение е само проявление и продължение.

==

Интересен е казусът с двете главни героини - и двете изглеждат латентни бисексуални жени, за които лесбийството е съзнателен избор-реакция към важните мъже в живота им. Избор някак напук, като протест, като самозащита, като начин за отличаване, дори като начин за наказание. В техния случай ще е точно да кажем, с думите на един от героите бонвивани, че мъжете са тези, които си отглеждат “феминистки”. Тук можем да заменим думата с лесбийки или дори мъжемразки. И колкото и некоректно, дори хомофобски да ми звучи това, тази е реалната аргументация, която самите героини дават за себе си, още повече, че и двете в крайна сметка намират осъществяването си в любовта с мъж.

==

Историята в “Любов на Boogie Street” е в крайна сметка история за единствената любов, любовта пристан, в която спираме да експериментираме и да търсим и в която можем да се настаним в себе си. Някои от героите постигат това, за едната от жените то се оказва възможно единствено през смъртта. Разказвачът-герой Златко Ангелов показва себе си като демиург, когато решава да остави част от героите си щастливи - макар и винаги за сметка на някой друг.

==

Не се наемам да свидетелствам за психологическата достоверност на всички тези отношения, но със сигурност Златко Ангелов се е опитал да създаде стройна аргументация за сексуалните избори на героите си, още повече, че техните изповеди звучат буквално като трактати по темата на места. Отново, както и в “Хотелът на спомените”, Ангелов разглежда секса като зона на изначално, природно насилие с цел себепродължение, чиято трансформация в удоволствие е чисто и просто цивилизационен избор. Всичките му герои, без промискуитетния баща, в крайна сметка обаче се подчиняват на любовта, а не на секса сам по себе си. Формата на секс е вторична на любовта и изразява генетично определени нагласи.

==

Прочетете и “Златко Ангелов: Любов, секс и демони” - прочит на един друг роман с еротичен привкус - “Чудовището” на Владимир Зарев.