Eшкол Нево ще е гост на Софийския международен литературен фестивал и срещата с него ще бъде на 11 декември, петък, от 18,30 до 19,30 ч.
==
Чудесният роман “Три етажа” на изключително популярния в страната си и по света израелски писател Ешкол Нево е за жалост единственият му издаден у нас засега (Колибри, 2020), но дава ясна заявка за качеството на неговото донякъде класическо и дълбоко психологическо писане.
==
“Три етажа” се състои от три отделни, фино свързани истории, чиито разказвачи в буквален и преносен смисъл заемат трите етажа на една и съща сграда, като писателят сам разкрива централната метафора и конструктивен принцип на романа: теорията на Фройд за трите етажа на човешката психика - то, аз и свръхаз (или ид, его и свръхего). Интересен и плодотворен подход, макар че историите на Нево са сами по себе си достатъчно богати и психологически нюансирани, за да няма непременена нужда от подобно изясняване.
==
Характерът на трите истории, разказвани от първо лице, наподобява изповедта върху диванчето на терапевта, като в този случай неговата роля заемат фигурите на приятел писател, най-близка приятелка и починал съпруг - герои, които не сме срещнали, но които биват донякъде обрисувани през обръщенията на протагонистите към тях (съответно в директен разговор, писмо и записи на телефонен секретар). Тези герои нямат нито свои реплики, нито възможност за директна морална присъда над чутото - те достигат до нас единствено през предположенията на самите протагонисти в техните обръщения към тях. Ето защо усещането през цялото време е, че срещу говорещите е застанал самият читател, от когото се изисква да изслуша и разбере всяка изповед. Изповед, която е силно субективна, т.е. произлиза от ненадежден разказвач, зает със своята рационализация, оправдания, обяснения или самозаблуди. Изговарянето на проблемите е основна психотерапевтична концепция, тя е и разтоварване, и възможност за себеосъзнаване - нещо, от което героите и от трите етажа имат нужда.
==
На първия етаж заварваме Арнон, обсебен от съмненията, че възрастния съсед, на чиито грижи семейството му често поверява дъщеря си, е посегнал на момичето. На втория се срещаме с Хани, майка, наричана “вдовица” заради непрекъснатите отсъствия на съпруга си и изгубила себе си в родителството над двете си деца, чиито преследван от закона девер изведнъж търси убежище при нея. На третия заварваме истинска вдовица - съдийката Девора, загубила наскоро мъжа си и отчуждена от години от блудния си син, която търси основания да продължи по нов начин живота си.
==
И на трите етажа Нево отправя предизвикателство по темата за децата и родителството - тема почти със статут на табу и от изключителна важност за израелското общество, в което раждането на деца се поощрява на най-високо ниво. На етажа на “ид”-а бащата е воден от базови инстинкти, предчувствия, нагони и емоции в опита да защити дъщеря си от онова, което в съзнанието му се е случило с детето му. В този процес той сам попада под влиянието на първичното либидо и извършва простъпка със същата морална тежест. Цялото му поведение може да се обясни с нуждата на “ид”-а потребностите му да бъдат задоволявани незабавно, но Нево оставя вратичка и за политическа трактовка - героят е участвал във военни действия, той е типичният агресивно-първосигнален израелец, свикнал да подозира всички, да реагира светкавично, да следва инстинкта си за самозащита в едно общество, свикнало с терористични актове, нападения и войни.
==
На етажа на “егото” Хани е жена, отдала се на грижите за децата си почти изцяло сама, неспособна да се свърже с другите майки, чувстваща себе си жертва на свещеното иначе майчинство, което я е отделило и от професията, и от света, и от себе си. В появилия се изненадващо на вратата й девер, за чието прикриване подлага сама себе си и децата си на риск, тя обаче открива възможна бащина фигура за тях. Хани като че ли е загубила връзката си с реалността (за която отговаря именно егото) - тя например вижда и си говори със сови, и затова остава неясно дали онова, което се случва в романа, е реалност или всъщност нещо въображаемо.
==
На третия етаж на “свръхегото” пенсионираната съдийка и покойният й съпруг от своята високоморална позиция (типична за тази част на психиката) са подложили блудния си син на истински процес и го съдят от позиция, която се разминава от тази на обикновения любящ и всеопрощаващ родител. Съдийката никога не се е чувствала искана и способна майка, предала е отглеждането на проблемния си син на детегледачка, и в крайна сметка изправена пред избора между сина си и съпруга си, прави неочакваният и нетипичен избор.
==
Ешкол Нево пише за проблемите отвъд идеализираното в обществото родителство. И на трите етажа има преминаване на граница, постъпване отвъд рутинното, излизане на зоната на комфорт. Писателят се спуска в най-проблемния и труден човешки опит и ни поставя пред дилеми: например зло дете, превърнало се в престъпник без покаяние, ли е синът на съдийката или е чувствителна душа, жертва на родителското възпитание, на липсата на доверие и обич. Отговор като че ли няма. Всъщност най-хубавото в тази книга е, че авторът ни оставя в морална неяснота - дали героите са прави и логични в действията си или са перфидни егоисти, следващи свой дневен ред, дали заслужават наказание или милост и разбиране. Самият Нево в интервю споделя, че е изпитвал неприязън към тях, докато ги е писал, но и дълбоко човешко разбиране.
==
Първите два разказа, или етажи, Нево оставя без разрешение - едва на третия постигаме някаква яснота накъде е поела и как ще завърши тяхната история. Разказът на съдийката е единственият, в който героинята успява да постигне някакъв изход, възможност за рестарт - тя е и единствената, която напуска сградата, за да заживее нов живот, намерила смисъл в неочакван активизъм и постигнала отдавна отлагано помирение.
==
В “Три етажа” Нево създава три отличаващи се, силни и искрени монолога, които следват нуждата на ид-а от удовлетворяване на импулсите, нуждата на свръхего-то от себепознание и морална яснота и нуждата на его-то от балансиране на реалността между двете. Това е портрет не само на хора, изпаднали в критичен момент от съществуването си, разкъсвани от вини, терзания и желания, но и портрет на цяло едно общество, в което дори свещените институции като брака и родителството имат тъмна страна и в което силата на общността може да се подложи на съмнение.
==
В заключение, един от най-важните акценти е, че обговарянето и разказването са централни за човешкото преживяване и психологическо себепознание. Нево измества фокуса във Фройдовата теория и пише:
“Трите етажа на психиката изобщо не съществуват вътре в нас! В никакъв случай! Те съществуват във въздуха между нас и другите, в пространството между нашата уста и ушите, на които разказваме историята си. И ако няма кой да ни слуша – няма история.”
