"Живи" на Ю Хуа - за китайския Лот и живота като смях през плач

Великолепният роман “Живи” на Ю Хуа достига до нас осъдително късно, толкова, че - както беше отбелязано в разговор на Георги Коритаров с преводача на книгата Стефан Русинов - поколенията, които са най-близо до онези времена, и идейно, и тематично, и по отношение на разказваческия език и стилистика, вече са се превъртели, дори няколко пъти. Написана през 1992 г., книгата излезе у нас през 2020 г. под знака на издателство “Жанет 45” благодарение на инициативата на Стефан Русинов, който - и това е безспорно - е направил чудеса с превода от оригиналния китайски, съчетавайки разговорен език със стари думи и модерен жаргон, за да запази живостта и пластиката на наратива.

==

На фона на поредицата големи исторически събития, променили социално-политическата тъкан на китайското общество - от капитулацията на Япония и влизането на националната армия, през гражданската война, идването на Мао, поземлената реформа, народните комуни, Културната революция с нейните хунвейбини, та чак след края й през 80-те години - Ю Хуа избира да обърне обектива към малкия човек. Той превежда своя многострадален Фу-гуей през тази историческа панорама, но с поглед към личната му драма - поредица от житейски трагедии, които вместо да съкрушат, развиват и утвърждават жизнелюбието му и волята му за съществуване. Фу-гуей е привидният антигерой, чиято героичност бива извлечена насила от рудата на грубия му живот.

==

От последно поколение земевладелец, лентяй, женкар и пройдоха, разсипал на комар семейното богатство и обрекъл близките си на бедност, Фу-гуей се преобразява във войник на съдбата, работник и пазител на семейството си, но най-вече придобива липсвалата му дотогава емпатия и смирение пред непредвидимостта на живота. В този смисъл “Живи” е някаква разновидност на билдунгс романа, доколкото проследява израстването на героя и изковаването на характера му. Неизбежно е да видим у Фу-гуей китайския многострадален Йов, понасящ всеки удар на съдбата. С тази разлика, че накрая Бог окончателно въздава пребогата отплата на Йов, каквато на Фу-гуей отказва. В китайската версия този баланс между доброто и злото, между имането и загубата, между радостта и нещастието, непрекъснато се руши и възстановява, той няма окончателно разрешение като в библейската история, за човека не е предвидена неотменимост.

==

“Живи” започва с идилична и мирна селска картина (ефектен контрапункт за последващия драматичен разказ), в която действителният разказвач в романа - младеж, тръгнал по селата да събира песни и истории - попада на Фу-гуей. Той предава едно към едно думите му, като този похват (втори разказвач, на когото е даден микрофонът) създава илюзията за абсолютна автентичност. Усещането за жив, неподправен разказ, който сме чули с ушите си в затънтено селце, странно се подсилва от ненадеждността на разказвача и ограничеността на гледната му точка, но най-вече от избрания езиков регистър.

==

Езикът на Фу-гуей е изпъстрен с пиперливи фрази, грубоват, по селски простоват, цветист и благодарение на него Ю Хуа постига тази немислима комбинация: читателят да се смее дори там, където се разказват най-скръбните събития. Непрекъснатото леене на сълзи от героите се балансира от този смях през сълзи у читателя. Реакция, която отразява жизнената нагласа на героя, мотото, повтаряно на няколко пъти в романа: “ако човек се радва на живота, беднотията не е страшна”, можеш да продължиш да живееш само ако много-много не се вживяваш. Звукът на страданието е нещо средно между смях и плач, както го определя самият Фу-гуей когато е завлечен насила да бъде войник:

==

“Дълго време не се чу никакъв гърмеж, до нас достигаха само стоновете на хилядите оцелели, сякаш плачеха, но и сякаш се смееха – това е звукът на нетърпимата болка, в живота си не съм чувал по-страшен от него”.

==

Великолепна е иронията на Ю Хуа, особено що се отнася до начина, по който той коментира не само безсмислието на войната, но най-вече промените, донесени от китайския социализъм, лицемерието на комуналните усилия, несигурността на властовите позиции, абсурдността на правилата, комичността на безплодните действия, като примера със събирането и строшаването на посудата на селяните и опитите тя да се претопи в стомана. Романът определено може да се чете като много тънка и симпатична сатира на обществен строй, който изкарва на дневен ред най-низките и примитивни човешки страсти, като отмъстителност, завист, омраза. Изобличавайки общото безсмислие, Ю Хуа обаче не пропуска да се вгледа отблизо, за да отличи индивидуалните жестове на съпричастие и добрина, да очовечи нелепостта и абсурда, вниквайки в отделните сърца.

==

“Живи” е класически хиперреалистичен роман, апология на способността за адаптивност към средата, която е, така да се каже, основно изискване за оцеляването на видовете. В това оцеляване обаче се случва обратното - малкият човек на Ю Хуа надмогва егоизма на животното в себе си, за да се изпълни с човешка емпатия и съчувствие, с обич и жертвоготовност към ближните си, и да започне да се идентифицира с тях. Заварваме Фу-гуей с най-близкото си останало същество - един стар вол, който той е откупил от заколение и който продължава да работи и споделя живота си с него: метафора за толкова много животи.

==

През тази тежка 2020 г. прочитът на роман като “Живи” носи смирение и вяра в живота. Живеенето е колело, което нагазва ту в страдание, болка и загуба, ту в отпускане, щастие и награда, смъртта е следвана от рождение, раздялата - от брак, празнотата - от изпълване. Живеенето, в крайна сметка, е предоляното желание да умреш и изчезнеш, за да се освободиш от този ход. Силно препоръчвам този роман!