“ако нещо все още може да се промени, то ще стане точно в този момент, в напрежението, което се създава между възпоменанието за миналото и честването на обновлението”
==
Израелската литература има сериозни традиции във фамилния роман на средната класа, в обговарянето на проблемите на семейството и родителството, а последният преведен у нас роман на Цруя Шалев “Болка” (Жанет 45, 2021) се вписва изключително добре в тях и продължава следата, оставена от книги като преведените на български “Червената нишка” от Давид Гросман, “Черната кутия” от Амос Оз, “Момчето с гълъбите” от Меир Шалев или “Три етажа” от Ешкол Нево, както и на класики като непреведените още “Любовникът” на А. Б. Йошуа или “Тялото й знае” на Давид Гросман, ако трябва да споменем само някои от тях. Всички те, също като “Болка”, разглеждат въпросите за раздвоението на сърцето, изневярата, вината, прошката, изборите в любовта, родителските жертви и правото на лично щастие.
==
“Болка” е вторият роман на български на Цруя Шалев (за съжаление преведен от френски, а не от оригиналния иврит) след издадения от същото издателство през 2015 г. “Любовен живот”. Шалев определено е майстор в създаването на ярки героини, обсебени от някакво необуздано чувство или емоция, както беше и в последната й книга. Не случайно в интервю писателката нарича себе си “литературен терапевт” и твърди, че най-много обича конфликтите, а семейството е сцената, която предпочита. В “Болка” Шалев отново слуша с чувствително професионално ухо вихрения, неспокоен, възбуден и силно клаустрофобичен поток на мисълта на 45-годишната си героиня Ирис: омъжена жена с две пораснали деца, която авторката подлага на емоционално и морално изпитание, срещайки я след десетилетия с първата й любов.
==
Тази драма в традицията на “Мадам Бовари” е до болка позната на литературата, но Шалев я решава по начин, който е далеч от романа на 19 век - по, може би, изненадващо (или всъщност съвсем не) буржоазно-прагматичен, щадящ и привидно конформистки начин, който е в полза и в жертва на една от големите теми в книгата - родителството. Именно то се превръща в ключа към избистрянето на идентичността на Ирис, която срещаме като жена, съпруга, успешен професионалист, любовница и непораснало от травмите в миналото си момиче. Няма как да не си дадем сметка, че в този тип сюжети - бидейки многократното разрешавани в литературата - и двата противоположни варианта за възможен финал биха били еднакво клише. В тази предизвикателна рамка Шалев действа с проницателен психологизъм, който осмисля дори баналните поведенчески формули у героите й и им придава дълбок интимен смисъл. Без значение как читателят ще оцени края на романа, в зависимост от това на кого симпатизира и какъв е моралният му компас, то едно е сигурно - хепиендите са двусмислени и често привидни.
==
“тя ще постъпи правилно, ако не допусне старата болка да се събуди и да я отведе при него, така или иначе той никога не би могъл да я излекува и тя няма да му позволи да я разболее отново”
==
Но “Болка”, както показва и името, е първо на първо роман за болката във всичките й измерения - физически и психически, и всичките й тълкувания - като симптом за боледуване, като защитен механизъм, като доказателство за съществуване. Ирис е получила своя пребогат дял от нея. От една страна тялото й е пострадало сериозно по време на терористичен акт преди десет години и увредените й нерви още подават сигнали за тази изглежда фантомна болка (“противопожарна аларма, която продължава да звъни и след като пожарът е бил загасен”). От друга душата й още не е преодоляла напълно болката след изоставянето й от нейната първа, съвършена любов - Ейтан.
==
В този интимен роман, Шалев превръща Ирис в пресечната точка на тези две болки: едната имаща отношение към обществено-политическото пространство на опасността в Израел, споделяно с останалите, другата - с несподелимата и съкровена сфера на личността. Търсейки лечение за пробудените си физически болки, Ирис попада на любимия си Ейтан, който неочаквано се оказва лекуващия лекар: символична възможност да провери валидността на сентенцията, че (любовната) болката може да бъде отнета само от онзи, който я е причинил. Продължавайки метафората, Ирис кръщава телефонния номер на Ейтан “Болка”, за да прикрие съществуването му от близките си: отчуждения си съпруг, за когото се е омъжила без особени чувства, и двете й деца тийнейджъри. Именно проблемите на независимата й и дистанцирана дъщеря, увлечена по опасен гуру, ще завихрят Ирис и ще ще се окажат катализатор в развръзката.
==
“С годините като че ли способността ни да причиняваме болка се усъвършенства, докато тази, да доставяме удоволствия, закърнява”
==
Докато съществува, болката е абсолютна реалност. Но забравя ли се в крайна сметка тя? Прощава ли се? И кое е по-трудно за обяснение – болестта или оздравяването? Ако изтриеш тежкия товар на миналото, заради което си тук, какво ще ти остане без него? Можеш ли да причиниш другиму същото страдание, което са ти нанесли? Може ли изобщо болката да е “същата”? Разсъждавайки за нея, за изоставянето, вината, прошката и близостта, Цруя Шалев постига блестящо прозрение за властта на миналото над настоящето, но и за съпротивителните сили и имунитета, изграден от последното, за да съумее то да се разграничи и да се трансформира в бъдеще - ако не в твоето, то това на следващото поколение, на което трябва да осигуриш уменията и силите за оцеляване. В едно общество, където властта на групата често все още е по-голяма от тази на индивида, а децата са смятани от основно богатство и дълг, Ирис на свой ред трябва да осъзнае властта на многото (двойката и семейството) над тази на личността, да преживее съперничеството между идеалното и реалното, бленуваното и притежаваното, далечното и близкото.
==
Цруя Шалев дава на героинята си достатъчно самостоятелност - тя не е невинна жертва нито на лош брак с проблемен съпруг, нито на криза на средната възраст, нито пък е социално и професионално онеправдана. Напротив, Ирис е успешен директор на специално училище за проблемни деца в деликатен район, което е превърнала в най-престижното учебно заведение в града - докато изпитва трудности да се справи със собствената си дъщеря. Нейната самоувереност и твърдост като специалист контрастират силно с крехкото й, неуверено родителство. Шалев ни дава и още негови измерения чрез отношенията на Ирис и Ейтан със собствените им родители и справянето им с тяхната смърт. За да се върна на първоначалната си мисъл - Ирис разполага със всички дадености, за да реши сама съдбата си и да поеме отговорността. В този процес тя не страда от илюзии - наясно е със себе си, наясно е, че денят, в който среща отново Ейтан, е “най-щастливият ден в живота ѝ, по-щастлив от сватбата и от раждането на децата”, наясно е, че е давала повече внимание на учениците си, отколкото на дъщеря си, и че в опита си да й спести грижи, я е отблъснала.
==
Неизбежно и простимо е, че - понеже в крайна сметка е затворен в гледната точка на Ирис - романът представя доста по-двуизмерно Ейтан и останалите герои от семейството, чиято динамика и мотивация остават някак недоизяснени. Но и това, и появяващите се на места сюжетни клишета, и моментите, в които текстът е на ръба на мелодрамата или гротеската, стоят органично и не отнемат от силата на тази иначе висока литература със силен и образен език.
==
“Миналото деградира и руши бъдещето, прави го на пух и прах”
“срещите с миналото са ялови”
==
Впрочем през 2004 г. самата Цруя Шалев преживява терористична атака и е подложена на сложна операция и месеци физиотерапия, през които се съмнява, че някога ще пише отново - поне докато не влиза в обувките на Ирис. Понякога упрекват писателката, че е твърде затворена в индивидуалното, че не третира обществено-политически теми, но дори и в този роман имаме примери за противното: за загубата на животи във войните; за изпитанието да си майка на синове и дъщери в задължителната казарма; за междукултурния и етнически диалог, който е възможното разрешение на десетилетния конфликт; за тероризма, който разделя семействата и внася смут в тях, погубвайки илюзиите, но който героинята й нито за миг не упреква (по-скоро упреква своята способност да се справи). Така че Шалев все пак говори и за болките, които институциите ни причиняват.
==
В заключение нека кажем, че “Болка” е роман за личностното израстване, което преодолява егото. Така Ирис преодолява разбирането за “верността към себе си” като себично следване на инстинктите си. Изкушението да бъде възкресено миналото и да се продължи оттам, където сме спрели, дава горивото на този роман. С редицата си обрати, той изкусно поддържа ритъма, напрежението и интереса чак до внезапния край, където в един момент повествованието почти навлиза в детективския жанр. “Болка” е роман за миналото в настоящето и митичното безвремие на любовта посред тях, но и за силата на деня. За факторите, които определят нашите избори и за спасението в “паянтовото гнездо” на сегашното. За връзката между плътското и душевното. Травма след травма, става безпределно ясно, че животът е изпитване на болка и тя никога не си отива напълно. Че траурът по алтернативния ни живот в несъстоялото се бъдеще ще носим вечно. По-силна е единствено безсебичната любов.
