Няма да бъде ни най-малко преувеличение, ако нарека Тобаяс Улф един от най-великите живи американски разказвачи. Често приравняван към групата на т.нар. “мръсните реалисти” като Реймънд Карвър, смятан за техният баща, Улф по-скоро страни от подобни клейма и в свои интервюта посочва като най-силно влияние върху себе си прозата на Джек Лондон и Хемингуей. Неоспоримо е обаче, че споделя с първите вниманието към живота, грижите, разочарованията и слабостите на предимно средната американска класа, както и изчистения, директен, ежедневен език, с който по изключително интелигентен начин описва крехкостта и неадекватността, а понякога и абсурдността, на човешкото съществуване.
==
Отварям скоба само да напомня, че терминът dirty realism се появява за първи път през 1983 г., когато известното литературно издание “Гранта” публикува осмия си брой, в който са събрани само автори от тази школа: Richard Ford, Jayne Anne Phillips, Raymond Carver, Elizabeth Tallent, Tobias Wolff, Bobbie Ann Mason, Frederic Barthelme, Carolyn Forché и други.
==
Бих причислила тук и невероятната Лусия Бърлин, която също можем да четем на български в силно препоръчителното издание на “Кръг” - “Събота идва”. Рецензия за сборника можете да прочетете тук.
==
Ако все още не сте чували за Тобаяс Улф (най-малкото покрай филма “Животът на момчето” (This Boy’s Life), базиран на едноименния му автобиографичен роман и с участието на Робърт Де Ниро и младия Леонардо ДиКаприо в ролята на Тобаяс), то сборникът - “Нашата история започва” - също издание на “Кръг” - е най-добрият начин да се срещнете с изключителния авторски глас на писателя. Гарантирам ви, че след това ще искате да изчетете всичко негово. А после и да го препрочетете. Защото тази семпла уж проза е пребогата на нишки, слоеве и метафори и всеки нов прочит обогатява разбирането за екзистенциалната й дълбочина.
==
Сборникът събира истории от три десетилетия: 21 разказа от предишните му книги и 10 нови, като всички от тях поддържат еднакво високо качество - доказателство за безкомпромисната сила на перото на Улф. Историите изграждат една духовна карта, превеждайки ни през предимно провинциална Америка и нейните малки градчета и проблемни семейства, с техните кризи на средната възраст и младежки несгоди, дребни радости и вълнения, битки и загуби, мечти и отчаяния, човешките стремежи и провали, твърдост и чупливост. Героите често са деца и тийнейджъри (Улф определено има слабост към тях); синове, останали с работещите си майки; напуснали или мъртви бащи; братя и сестри ;приятели, съпрузи, любовници, войници, преподаватели, бизнесмени, работници, мигранти.
==
Макар понякога да изглежда, че се повтарят тематично, сюжетите никога не доскучават, тъй като Улф е способен всеки път да погледне от различен психологически ъгъл към човешкия опит. Дълбоко проникновен е взорът, който той отправя към вътрешния свят и сърдечните настройки на героите си, обикновено разказвайки историята в трето лице, за да ни каже повече за тях, отколкото самите те са способни да прозрат за себе си насред самозаблудите и слабостите си.
==
Умението на Улф да казва повече, казвайки малко, е неразривно свързано с дълбокия му психологизъм и с неговия непретенциозен, лишен от всякакви стилистични патерици език. Цялата му проза е дълбоко проникната от неговата емпатия, от хладната на вид, но автентична симпатия и прошка, която изпитва и към най-“проблемните” си герои, които обикновено имат морални задачи за решаване.
==
Моралният възел често е в центъра на историите, а отсъждането, което Улф обикновено оставя на нас, в никакъв случай не е еднозначно, защото само с няколко икономични щриха, с кратки описания и навлизане във вътрешния монолог на героя, в неговите спомени и мисли, писателят ни поставя плътно в обувките му. Ролята на Улф е не да разреши, а да повдигне нравствения въпрос и да остави тежестта му във въздуха.
==
==
В разказа “Лъжецът”, например, писателят дава думата на един патологичен млад лъжец, върху мотивацията за чиито морбидни измислици биха могли да се поупражняват психолозите. За нас като читатели обаче е лесно да изпитаме емпатия и да застанем на страната на “лъженето”. Или да вземем “Въпросната нощ”, където въпросът е повече от директен: бихте ли жертвали най-близкия си човек, за да спасите цял влак с невинни хора, или не - защото “невинни” ли са всъщност хората?
==
Само едно трябва да знаем за бъдещето - казва някъде Улф: - Всичко става по-лошо.
==
Впрочем Улф е майстор на първите изречения, които незабавно ни засмукват в историята. Майстор е обаче и на своеобразните обрати и отклонения от нея, така че често успява да ни разкаже няколко неща, като главното действие става трамплин за други, още по-важни истории, обикновено дадени като реминисценция или разказ в разказа. Използвайки ненадеждни разказвачи, историята често разкрива повече за човека, който я разказва, отколкото за разказваното. Що се отнася до краищата, те са отворени, но навременни, като Улф вече ни е дал достатъчно, за да допишем сами посоката, в която ще се развият нещата. Ако трябва да продължим с майсторството, нека споменем и драматургичната сила на блестящите му диалози, които участват в хореографията на интеракцията между героите.
==
Във всеки случай дори и в най-кратките си разкази Улф успява да предаде смисъла на най-малкото един цял живот, ако не и на повече. Една от класиките в това отношение “Куршум в мозъка” пресъздава мигновението, в което застрелян в главата човек съзира единствения последен спомен от живота си, а авторът допълва с онези, за които той не се е сетил в последните си, разтеглени до безкрайност мигове. Видян отвътре, този неприятен герой, от чието присъствие вероятно сами бихме се лишили, изведнъж ни става близък, разбираем, поносим.
==
Разочарованието е естествен резултат, дори дълг, на ума, който търси истинската природа на нещата - казва другаде Улф.
==
Всички герои търсят отговори или се опитват да вземат правилното решение. В “Богатият брат”
по-малкият непрекъснато прави грешни избори и бива измъкван от по-големия, който при един пореден случай е изкушен да го изостави - как обаче да го направи, когато винаги е носил моралната отговорност за него. В друг разказ войник гей иска да помогне на сестрата на свой колега, но предложи ли помощта си, ще трябва да изложи себе си на опасност от разкриване. В “Авария в пустинята, 1968” млад съпруг изоставя бременната си съпруга и детето си на бензиностанция, когато колата им се разваля, а по пътя към магазина за резервни части среща хора, които могат да му помогнат да започне мечтаната работа, ако тръгне с тях и действа сега. Какви са решенията, които тези герои вземат в крайна сметка, ще трябва да разберете сами.
==
Точен език, фина ирония, психологическа и нравствена дълбочина споделят разказите на Тобаяс Улф, в които героите му се движат отвън и отвътре с поразителна живост и способност да разпалят емпатията ни. Улф успява да загатне повече, отколкото избира да разкаже, и тази литературна икономия има поразителен ефект. Макар и рядко да напуска своята Америка, човешките преживявания, които описва, са общочовешки, универсални, дълбоки. В едно от интервютата си писателят казва, че докато романите често са a mess, хаос, то разказът е жанр, в който непрекъснато чуваш песента на сирените, зовяща те към съвършенство. Разказът позволява съвършенство и смятам, че Улф определено го е постигнал.
