Авторът на "Глад" Джамал Уариаши: Романът ми не е памфлет за педофилията, а любовна история

(Фотография: Robin de Puy)

==

Да започнем така – тест ли е за нещо романът ти „Глад“?

==

Не мисля, че разбирам точно въпроса. Не е тест. Преди всичко друго е история. Любовна история при това.

==

След като написах ревюто си за „Глад“ (виж рецензията тук), някои читатели реагираха с „О, никога няма да прочета книга за педофилия“ – въпреки факта, че тази тема играе доста малка роля в целия роман. В същото време съм сигурна, че именно тя е предизвикала голяма част от интереса към статията ми. На тази противоречивост в реакциите (забраненото е най-интересно) разчиташе, когато планираше романа си? И каква беше действителната реакция в Холандия?

==

Никога не мисля за читателската публика, когато започвам работата си по един роман. Началната точка винаги е любопитството ми към някоя тема, образ, който ме пленява, дума, която повдига въпроси, обсесия…

==

В случая с „Глад“ първата искра на вдъхновението дойде от следното. От няколко години познавах човек, който от една страна беше изключително интелигентен учен нобелист, а от друга – самозаявил се педофил. Той беше семеен приятел на тогавашната ми приятелка и от време на време се срещахме. Бяха много интересни вечери. Този човек беше обаятелен разказвач, много начетен, интересуващ се почти от всичко, изключително забавен. Но понякога повишаваше тон и държеше гръмки речи за педофилията, за лицемерието и тесногръдието на западната култура по отношение на секуалността, и т.н. и т.н.

==

След смъртта му през 2008 г. продължих да се чудя какво ли се е случвало в главата на този човек. Повечето хора около него не вярваха, че наистина е бил педофил, други не бяха толкова сигурни. Беше ли вярно или не? Какво си е мислел? Тези въпроси станаха основата за романа. Едва години по-късно, когато довършвах книгата, започнах да мисля за възможната и рецепция и реакциите.

==

„Глад“ беше приета добре от литературните критици в Холандия, но повечето от тях се концентрираха върху стила и композицията, доколкото си спомням. Година-две преди моя роман излезе и друго по темата за педофилията – на Антон Даутзенберг. Но нека бъдем по-точни: той написа защита на педофилска организация, на която предстоеше да бъде забранена в Холандия. Реакциите към този памфлет бяха силно негативни, той дори получи смъртни заплахи. Методът на Даутзенберг беше доста полемичен и провокативен. Моето собствено третиране на темата е много по-различно, по-завоалирано и фино, и може би затова хората не се разстроиха толкова от книгата и бяха способни да я видят такава каквато е: една история, а не памфлет.

==

**Умело си изградил герой, към когото, дори и против себе си, изпитваме дълбока емпатия. Заради завладяващата му личност и характер, професионални постижения, огромен интелект и излъчване. Мисля, че би било така дори ако беше истински виновен. Склонни ли сме да прощаваме греховете заради постиженията (тук си мисля за Уди Алън, Майкъл Джексън и други)? **

==

Това, което ми хрумва, е нещо, което моята главна героиня, Орели, си мисли към края на книгата. Тя размишлява как хората постигат баланс в живота. Как претегляш всички добри дела на някого срещу лошите? Мисля, че е твърде жестоко да отпишем някого изцяло заради една единствена простъпка. Това важи и за протагониста ми Александър Ласло, който е извършил забележителна работа в областта на хуманитарната помощ: ще забравите ли всичко това само защото е направил и нещо лошо? Същото важи и за хора като Майкъл Джексън. Мисля, че е безумно да се бойкотира музиката му, както правят някои, заради нещата, които в личния си живот може да е, а може и да не е направил.

==

На онези, които са “външни” за западната култура, често тя им се струва твърде сексуално разкрепостена и толерантна. Впрочем в България има групи, които наричат пейоративно „либерасти“ онези, които споделят тази либерална гледна точка спрямо секса и сексуалното обучение от ранна възраст. Но в романа си ти изобличаваш всъщност лицемерието и тесногръдието, ограниченията и страховете на западното общество по темата. Къде точно е истината?

==

Бих направил разлика между това да си либерално настроен спрямо педофилията (което аз лично не съм) и да си либерален спрямо сексуалността като цяло (което мисля, че съм). Дори в страна като Холандия все още има много лицемерие спрямо секса, както описвам това и в „Глад“. Един от най-смайващите примери за мен винаги ще е начинът, по който нямаме никакъв проблем децата ни да гледат насилие по телевизията, докато в същото време изпадаме в истерия, ако видят как някой прави любов там.

==

И все пак, като цяло, мисля, че Холандия е една от най-либералните страни в света, що се отнася до сексуалността, и винаги ще защитавам този аспект в националната ни култура. Каква е алтернативата? Християнският морал? В целия свят деца са били насилвани от фрустрирани католици поради скапаното отношение на християнството към секса. Тогава може би мюсюлмански? Знаем как завършва това при един куп жени по света.

==

Впрочем какво мислиш за движението #metoo?

==

Мисля, че е нещо много добро. Известните резерви, които човек може да има – опасността от справедливост, наложена от медиите, странната тенденция да се смесват личният живот и работата на човек (както при Майкъл Джексън или, да кажем, Кевин Спейси) – са само подробности.

==

Рисуваш противоречива картина на международното развитие и хуманитарната дейност, въпреки че слагаш фокус върху ентусиазираните им години – 80-те и 90-те. Загубили ли са привлекателността и значението си, въпреки нарастващото световно население и нужди. И не пое ли в известен смисъл риск с тема, която като че ли трудно би заинтригувала съвременните читатели, особено в Европа, където проблемите са съвсем други в момента?

==

Да, тази сфера загуби привлекателността си и това беше една от другите идеи, които ме насочиха към „Глад“. Роден съм през 1978 г. и един от първите ми телевизионни спомени е именно за големия етиопски глад от 1984 г., както и за реакциите към него: всички онези поп звезди, които се събират да запишат песните Do They Know It’s Christmas и We are the World и да свирят на Live Aid концертите. Позитивността и оптимизмът от онова време! А после, през 90-те, онова нарастващо разочарование от хуманитарната дейност, последвани през последните петнайсетина години от пълната неприязън, особено в десния политически спектър. Исках да покажа как промяната в отношението от много положително към много отрицателно може да се случи за един сравнително кратък период, в случая - от моя живот.

==

Колкото до риска да избера толкова несексапилна тема: отново, не мислех за това, когато започвах да пиша. Мисля, че ако пишеш добре, можеш да възбудиш интереса на читателя към каквато и да било тема, колкото и безинтересна да е на повърхността.

==

Книгата ти звучи така, сякаш сам си посетил много от местата в Африка, за които разказваш. Как се подготви, за да създадеш толкова реалистичен роман?

==

В началото просто много четох по въпроса. За Етиопия като цяло, както и по-специално за глада от 1984-85 година. Прочетох исторически книги и периодика за въпросния период, но и доклади на хуманитарни организации. Имаше един в частност, на „Лекари без граници“, който представяше много подробна и злокобна картина на бежанските лагери в района на Тиграй от късната 1984 г.

==

По-късно отидох и сам в Етиопия за около месец. Пътувах из страната през всички онези места, които смятах да спомена в книгата. Това пътешествие ме запозна с детайли, които не могат да се открият в историческите книги: звуците, миризмите, пулсиращата атмосфера на Адис Абеба, болката в задника ти след цял ден шофиране с джип по черни пътища из планината, абсолютно хипнотизиращата красота на тиграйския пейзаж.

==

В съвременния свят, в който като че ли властва популизмът, кое е модерното преследване на вещици? Кои фобии управляват света ни?

==

Зависи от перспективата. Жена, която се изживява като критик на исляма, би била наречена ислямофоб от опонентите си. Активистът против климатичните проблеми се смята за истерик от онези, които ги отричат. Европейският съюз е или решението за всичко, или коренът на злото. В политиката на идентичността ти си или прав, или крив. Жертвата на цялата тази поляризация е гласът на разума.

==

Представяш подробно съвременните медийни политики. Цената, която плащаме за свободата на словото си – поносима ли е днес? Струва ли си?

==

Би било много лесно за мен да звуча като герой и да кажа: да, струва си. Но ако някой ще ме убие заради нещо, което съм написал, и дъщеря ми ще трябва да израсне без баща – все още ли ще си струва? Не знам. Това, което знам, е, че живея в страна, където има много свобода и много добре съзнавам колко специално е това, колко крехко, колко лесно да бъде забравено.

==

Съвсем наскоро се преместих в Холандия и я намирам за възпитана, небрежна, безгрижна, дори леко надменна, но и много често ми се случва хората да ми правят някакви забележки, да ме „поправят“. Какво мислиш ти за днешното холандско общество?

==

Трудно ми е да дам някакво обобщение, но често наблюдение за холандците е, че могат да бъдат много директни и недипломатични. Може да изглеждат груби, но мисля, че е просто въпрос на култура.

==

Съвременната холандска литература не е много позната в България. Кои млади гласове би препоръчал на читателите ми?

==

Млади гласове? Боя се, че интересните не са много, а тримата или четиримата, които харесвам, не са преведени още, доколкото знам. А, не, момент, има немски превод на последния роман на Густаф Пек (Gustaaf Peek), Göttin und Held, а два от романите на Маренте де Моор са преведени на български. Наистина харесвам много по-старите писатели, като Oek de Jong и A.F.Th. van der Heijden, които сега са на около шейсет.

==

Кои са литературните влияния, които са формирали твоя собствен авторски глас?

==

Много са… Но да прочета Владимир Набоков за първи път на 16-17 години беше определено формиращо изживяване и все още обожавам творбите му. Неговият шедьовър Pale Fire (Блед огън) беше малко или много моделът, в структурно отношение, за дебютния ми роман, The Destruction of Prosper Morèl (Унищожението на Проспер Морел).

==

Чета и много съвременна литература и съвсем съзнателно се оставям да бъда повлияван от нови читателски преживявания. Творбите на Джанет Уинтърсън и Лидия Дейвис имаха огромно влияние за романа ми „25“. А една от първите искри за книгата, по която работя сега, наречена Herfstdraad (Gossamer), дойде от един сборник „Флорида“ от американския автор Лорън Гроф.

==

Не се страхувам да се влияя, както е при други автори. Всеки вид влияние така или иначе ще бъде асимилирано в рамките на всичко останало, което съм чел, както и на моята личност, така че каквото и да напиша, то винаги ще носи моя уникален отпечатък. Независимо дали това ми харесва или не.