Издавате и романи, но като че ли разказите са предпочитания от вас жанр. Не е ли той в известен смисъл уязвим и незаслужено пренебрегван в съвременната българска литература? Правилно или твърде песимистично е моето усещане?
==
Предполагам, че никой не си казва: сега ще седна и ще напиша един дебел роман според най-добрите традиции в жанра (или ще направя традициите на бъзе и коприва). Има история, която настоява да бъде разказана и съгласно вътрешната си логика свършва там, където трябва да свърши. Писането на разказ или роман не е въпрос на предпочитания или каприз.
==
Какво обединява разказите от последната ви книга “Бабини-ягини” (Жанет 45, 2020) и различава ли ги нещо от предишните ви сборници (виж рецензия за книгата тук)?
==
Обединява ги приказната фабула. Персонажите им са герои в буквалния смисъл - дори запратени в гората, тоест в дълбините на своето подсъзнателно, оцеляват, а всяка приказна история се интересува само от такива персонажи, само от онези, които успяват. И фолклорната приказка, и литературната, идват на мястото на митовете, когато те слизат от авансцената, именно приказките вече изпълняват функциите им, а аз най-сериозно смятам, че сме затънали в тях до ушите.
==
Не мисля, че „Бабини-ягини“ има нещо общо с предишните ми разкази, не бих казала, че пиша все една и съща книга. Видя ли механизмите, които действат в дадена тема, омръзва ми.
==
Повечето герои в тази книга са деца и тинейджъри, най-уязвимите същества, чийто живот в историите е сложен, препънат, сломен или пък шантав. Те обаче като че ли имат мистериозни способности за оцеляване. Разкажете ми за героите си от “Бабини-ягини”. Какви са те - маргинали, обикновени хора, чешити, хора от тази и тази класа, чудаци… какви.
==
Избягвам обобщенията, опасни са. Поставя ли когото и да било, каквото и да било в рамки, най-вероятно ще сгреша. Герои в „Бабини-ягини“ могат да са всички онези тинейджъри, с които се разминаваме на улицата. Смятам, че живеят трудно, търсят изход и в повечето случаи не го намират. Не мога да извадя някой от тях от контекста му и да му дам определение.
==
Историите могат да се четат като интерпретации на класически приказки, както стана дума. Имат ли те и поука като тях?
==
Когато разказът в съвременния му вид се появява в Германия през романтизма, все още е силно свързан с фолклорната приказка и от него се очаква непременно да има поанта, която да изведе поуката. Но тогава големи майстори работят в този жанр (Гьоте, Тик, фон Клайт, Хофман), разказът се променя, както и читателите му. И все пак нуждата от поука е дълбоко заседнала в съзнанията до ден днешен. Доста се стряскам, щом чуя, че някой читател си я търси и като не я намери, се обърква.
==
Безсмислено ми се струва писането на интерпретации, това е плъзгане по вече утъпкания коловоз. От друга страна, приказката не позволява излизане от коловоза. Казано ли е, че трябва да има бал, принц, пантофки, ще ги има на всяка цена, иначе разказът се разпада. Исках да видя как работи механизмът на приказката, защото факт е, че класическите приказки въздействат безотказно и досега. Няма човек, независимо от възрастта му, който да се откаже от четенето, слушането, гледането на приказки. Та, исках да разглобя механизма и да го сглобя наново в неговия съвременен вариант.
==
Откъде всъщност черпите идеи за сюжетите си - като че ли това са все неща, които са се случвали около вас, хора, които живеят във входа ви, истории, подочути пред блока?
==
Те идват отнякъде. Обикновено нощем. Тъкмо да заспя, не, не, казва поредният разказ и почва да се разказва – от средата, от края, от началото, върти се досущ като караконджул, затрупва ме с подробности. И аз, понеже имам все пак инстинкт за самосъхранение, след ден-два сядам да го пиша.
==
Хората са като чудовища или обратното - чудовищата са създадени да приличат на хората? Към кого изпитвате емпатия?
==
Психологията неслучайно различава синдром на Пепеляшка, на Червената шапчица, на Спящата красавица, все мъчителни и често пъти безизходни състояния. Не смятам, че хората преди векове са били по-глупави или по-малко психолози от днешните, просто са използвали различна терминология. А приказката е забележителна и с това, че нищо не премълчава, не използва завоалирани форми, напротив – казва всичко ясно и на висок глас. Всеки се страхува от чудовището в душата си, понякога може и да не знае от какво се страхува – приказката ще му помогне да разбере. А съчувствието ми е винаги на страната на жертвата.
==
Усещането ми от „Бабини-ягини“ е, че имате особено отношение към езотеричното, магическото…
==
В славянската митология има само зли духове. Със свещ да търсите, един добър няма да намерите. Никой не е в безопасност дори посред бял ден. Има например житник – заспиш ли по пладне на нивата, ще се промъкне и ще ти спре дъха. Или водник. Той пък дебне децата, докато майките им перат на реката, за да ги дръпне в дълбокото. Всичко това не само е било, продължава да е част от живота ни, смейте се колкото си искате, но си отваряйте очите на четири.
==
Притежавате писателски глас, който е незабавно разпознаваем, уникален. В него има и място за уличното, разговорното, непрестореното, даже за безцеремонното и грубоватото, но по някакъв много вкусен и пластичен начин. Така както разказва любопитна съседка свидетелка - цъкайки с език, иронично, без много много да се вживява. Как се оформи той, защо точно него избрахте (или той ви избра)?
==
Пак ще кажа, че не е достатъчно да знаеш добре родния си език, трябва да овладееш и собствения си език. В този смисъл единствената ми амбиция е да пиша точно, да няма нито една приблизителна дума и без значение е от какви лексически пластове са думите, щом вършат работа. Разбрах това от Пастернак. Писал е на съвременен руски, но го е превърнал в собствена непостижима амалгама от звуци, смисли и сгъстена енергия.
==
„… Уже запирали, когда он, обрюзгший,
Как сползший набрюшник, пошел в полусне,
Валить, засыпая уснувшую пустошь…“ („Шекспир“)
==
**Във връзка с горния въпрос - кои са най-силните литературни влияния върху вас? **
==
Руските поети от Сребърния век.
==
**Какво четете в момента? И имате ли възможност и време да следите българските си колеги? **
==
Разбира се, че не пропускам книгите на българските автори. Няма да твърдя, че чета всичко наред, едва ли това е възможно, но любопитството ми ме държи нащрек. А голямото ми увлечение от близо година е Златният век на английското криминале. Много се забавлявам. Наистина има куп начини да убиеш лорда в библиотеката като прозорците са плътно затворени, а вратата е заключена отвътре. Чак ме засърбяват ръцете да отскоча до Англия и да опитам.
==
Родена сте в Бургас – моя любим роден град, който усещам на доста места в творбите ви. Не мога да устоя да не попитам – наивно ли е да смятаме, че той има някакво особено артистично влияние върху творците си?
==
Убедена съм, че повечето големи личности в изкуството са родени и израстнали в Бургас. На времето правих интервю с Леон Даниел, споделих му тази гледна точка и той се съгласи с мен. Дълго разказваше за бургаската театрална публика, каквато после никъде не срещнал, нарече бургаските театрали любопитковци. Бургас - тази голяма мида на брега. Дойде ли лятото, разтваря се, поглъща курортисти, плакне ги в лепкава влага, наесен ги изплюва, затваря се плътно, който трябва е тук, другите не ни трябват. Самодостатъчен град. Такава е духовността му, такива са и хората му. Важното е, че се чувствам щастлива, щом сляза на автогарата и ме лъхне мирисът на водорасли, а гларусите защъкат и заграчат наоколо.
