Премиерата на книгата “Поезията като бунтовно изкуство” на Лорънс Ферлингети (изд. Жанет 45, превод: Манол Пейков) е днес, 18 декември, сряда, от 18:30 ч. в Академия “Никола Тесла”, бул. Цариградско шосе 17. Долният текст е от “Жанет 45”.
==
Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. Преди няколко месеца Лорънс Ферлингети отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име и обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети.
==
Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на Втората световна война. Участва в десанта в Нормандия и вижда изравнения със земята Нагасаки няколко дни след атомната бомба. Навярно именно там се коренят мощните му антивоенни настроения, които споделя през целия си живот.
==
Ферлингети се премества в Калифорния в началото на 50-те. Само година след пристигането си в Сан Франциско Лорънс, който по това време преподава френски, рисува и пише стихове и литературна критика, прави импулсивна инвестиция, която ще остави трайна следа не само върху литературния ландшафт на града, но и върху посоката на американската литература изобщо, създавайки книжарница City Lights в малко помещение на „Кълъмбъс Авеню“ № 261, току до Китайския квартал.
==
През следващите десетилетия (та и до днес) книжарницата се превръща в своеобразен „платонически идеал“. От самото ѝ основаване най-съществената й функция е да бъде място за срещи – на писатели, читатели, творци и интелектуалци, които обсъждат книги и споделят мнения.
==
През 1955 г. Лорънс надгражда литературния си проект, създавайки издателство със същото име. Амбицията му е да демократизира литературата, да я измъкне от задушната ѝ академична клетка, да я направи достъпна за всички. В известен смисъл самата му идея да създаде свое издателство се ражда като реакция срещу закостенялостите на литературния пазар в Америка.
==
Рискът е голям, но му се отплаща с времето. В самото начало търговският фокус на книжарницата е върху книги с мека корица. Първата поредица на издателството се нарича „Джобни поети“ и стартира през 1955 г. със собствената дебютна стихосбирка на Ферлигнети „Картини от един изгубен свят“.
==
Едно от най-важните неща, които Ферлингети иска да предложи на четящата публика в Америка, са качествени преводи на международна поезия. В „Джобни поети“ излизат редица важни преводни заглавия от немски, испански, нидерландски и руски – сбор от „международни инакомислещи, бунтовни“ гласове, по думите на самия Ферлингети.
==
За малко повече от десетилетие, до средата на 60-те, книжарницата и издателството се превръщат в институция. Считани са за дом на „революцията на меката корица от Западния бряг“, за факлоносец на движението за свободно слово и своеобразен опекун на писателите и поетите от бийт движението. Привличат литературни личности от всички поколения, от писателя Джак Керуак до режисьора Франсис Форд Копола.
==
Четвъртата книга от „Джобни поети“ се оказва особено важна не само за репутацията на издателството, но и за историята на цялата американска литература. През ноември 1956 г. City Lights издава „Вой“ на Алън Гинзбърг. Няколко месеца след излизането на книгата местната полиция арестува Ферлингети по обвинения в сквернословие. Заплашва го присъда от шест месеца. Съдебният процес в градския съд завършва с оправдателна присъда, която постановява че „Вой“ не е сквернословен и дори и най-минималната целебна социална значимост гарантира на всяка книга защита от Първата поправка на Конституцията.
==
Решението на съдията създава прецедент в американското право, който впоследствие дава възможност да бъдат издадени заглавия като „Любовникът на лейди Чатърли“ от Д. Х. Лоурънс и „Тропик на рака“ на Хенри Милър. Медийното внимание вследствие на процеса катализира интереса към книгата и към 1958 г. от „Вой“ има отпечатани над 20 000 екземпляра. Днес общият ѝ тираж е над милион. Гинзбърг продължава да издава ключовите си поетични сбирки в City Lights през следващите 25 години.
==
Година по-късно престижното издателство New Directions издава втората стихосбирка нa Ферлингети – „Кони Айлънд на разума“. Популярността ѝ е изключителна: с тираж от над милион екземпляра тя остава и до днес една от най-тиражираните стихосбирки в историята на САЩ. Преведена е на 12 езика.
==
През следващите десетилетия City Lights продължава да се възприема като център за протест, за революционни идеи, за среща на хора, които искат да променят обществото.
==
Междувременно Ферлингети пътува все повече и повече – по поетични четения, фестивали, хепънинги и политически конференции в Чили, Куба, Германия, СССР, Холандия, Фиджи, Австралия, Никарагуа, Испания, Гърция, Чехословакия, Мексико, Италия и Франция. Неизменно говори по ключови политически теми като Кубинската революция, ядрената надпревара, Виетнамската война, фермерските сдружения, борбите на сандинистите и сапатистите, войната в Близкия изток.
==
Продължава да пише и издава. Сред палитрата от награди, които получава през годините, са Мемориалния медал „Робърт Фрост“, Наградата за цялостни постижения на Гилдията на писателите на САЩ, Наградата за граждански свободи „Ърл Уорън“. Командир е на Френския орден за изкуство и литература.
==
Днес Лорънс Ферлингети и City Lights са културни емблеми на Сан Франциско и Америка. През 2001 г. Съветът на надзорниците на Сан Франциско обявява книжарницата за официална историческа забележителност за „плодотворната ѝ роля в литературното и културно развитие на града и страната“ – единственият случай в историята на града, когато подобна титла е дадена на бизнес, а не на сграда.
