Рецензия: "Дарът" на Невена Митрополитска - за общото между "Жизел" и ин витро инсеминацията

Малко са съвременните български романи, които засягат актуални в обществото, но недостатъчно обговорени литературно социални теми, а “Дарът” на Невена Митрополитска е може би единственият, поне доколкото ми е известно, посветен на проблема с изкуствената репродукция - проблем, който засяга все повече двойки у нас.

==

В новата си книга авторката създава фикционална дилема, която и теоретично, и на практика (макар и много рядко) съществува или би могла да възникне и която не само сезира общественото мнение, но и предизвикава необходимостта от правно осмисляне на материята.

==

Социалното, обаче, както самата Митрополитска подчертава, е само базовата рамка, в която героите й - поставени пред потенциално възможни предизвикателства от биоетичнo и биоправнo естество - проявяват своите качества, реагират всеки според характера, възпитанието, образователния, социалния и културния си статус. В този смисъл романът е преди всичко психологически. И докато някои от тях изцяло се пречупват, други драпат на ръба на психическото си оцеляване, то трети преживяват изцяло собствен катарзис, който дава и човешката развръзка и разрешение на невъзможната иначе дилема в романа. Развръзка, свързана със себеотрицание и жертвоготовност, което ни напомня за известната притча, в която цар Соломон трябва да отсъди коя е истинската майка и как да бъде разделено детето.

==

Една сериозна медицинска грешка по време на ин витро инсеминация изправя пред жизнен избор две напълно различни двойки. А после въпроси, въпроси. Всеки ли може, годен е и има право да бъде родител? Способни и длъжни ли сме да подготвим целия си живот за достойното посрещане на една мечта? Можем ли да започнем от кота нула като родители и да бъдем адекватни на детето си? Чие е едно дете и на кого принадлежи - на биологичните и генетичните си родители, на тези, които го раждат, на тези, които го отглеждат? Отговори като че ли няма и всеки трябва сам да се справи с намирането им.

==

Очаквано, в името на плътността на конфликта, двете засегнати двойки запълват противоположни социални прослойки, а техните образи са добре съобразени с това и са умело профилирани психологически.

==

Филип - освен принципен и земен алфа-мъжкар, е и адвокат - професия, която сякаш още повече подчертава неподготвеността и неадекватността му да се справи рационално и с помощта на собствената си професия с изпитанието. Неговата съпруга Неда е балерина - фина, благородна, креха душа с железни морални ориентири, които я пречупват.

==

Лина е обсебена до фанатизъм от реда и чистотата и упражнява неудържимото си майчинско чувство над собствения си мъж - все заместители на липсващия контрол и власт върху живота и тялото й. Съпругът й Христо пък е чувствителен, безволев и слабохарактерен тип, чиито бунтове приключват преди да са почнали, а единственият му съзидателен инстинкт и проява на контрол е когато реди в съвършен ред плочките като зидаро-мазач. Тя гледа децата на богатите, докато той ремонтира домовете им.

==

Заложеното разделение в тези четири гледни точки (от които се води и повествованието) и социалните синори не биха могли да бъдат по-ясни и категорични, така както същевременно всички тези разлики отпадат и се обезличават пред изначалния човешки биологичен инстинкт за потомство. Пред еднаквите трудности, лишения, болки и унижения, които изисква процедурата по инсеминация и които са така добре описани в романа. Пред равния и безпристрастен шанс от съдбата и за едните, и за другите.

==

Както и в предишния роман на Митрополитска - “Анна и планината” (виж рецензия за него тук), и тук имаме представител на изкуството - в случая балета, и логичната дилема между съвместяването на личния и професионалния живот, между мечтата на сцената и мечтата в сцената на собственото тяло.

==

Особено ми хареса присъствието на музика и балет в книгата и начина, по който авторката на практика е обвързала целия сюжет на романа с историята на Жизел от едноименния балет - ролята на живота за героинята й Неда. Всъщност всеки от героите и конфликтите има своя прототип в пиесата. Също толкова впечатляващо е и обвързването на текста на песен със съдбата на Христо.

==

В заключение - и в този роман Невена Митрополитска довежда героите си до техния предел, за да види как ще се справят. И тук стилът й е стегнат и прилежен, на места логично и допустимо сантиментален спрямо сюжета, а композицията е подредена и изпипана, с много добър баланс между сегашно действие и реминисценция. Нещо повече, лично аз забелязвам осезаемо творческо израстване у авторката и бих чакала с нетърпение и следващ неин роман.