Рецензия: "Продавачът на вестници и цигари", Роберт Зееталер

Да се пише роман за втората световна война е истинско предизвикателство именно поради огромното количество литература по тази сякаш неизчерпаема тема. Да се направи това по различен и дори “свеж” начин обаче е съвсем друго.

==

Е, Роберт Зееталер, който е мой любимец още от първия си издаден у нас роман “Цял един живот” (виж рецензия за него тук, изд. “Аквариус”), го постига в издадения наскоро от “Колибри” и на практика по-ранен негов роман “Продавачът на вестници и списания” (Der Trafficker).

==

Анотацията на книгата създава представата, че това е преди всичко един роман за израстването, за първата несподелена любов и дори за Фройд, към когото младежът Франц - главният герой - се обръща за помощ в сърдечните си терзания и несполуки. Но именно това е майсторството на Зееталер - че полага тези носещи нишки върху един мащабен, а уж бегло споменаван фон, за да изгради далеч по-зловещо пано на преднацистка Австрия - без да го натрапва и без да отвръща поглед от дребните орнаменти на ежедневието.

==

Подобен ефект беше постигнал някога филмът на Роберто Бенини “Животът е прекрасен” - същото избягване на прекия драматизъм, използването на наивното и дори духовитото, за да внуши чрез подробностите цялата тежест на променилия се за обикновения човек жизнен, социален и въобще исторически контекст.

==

Посредством забавните и предизвикващи умилителна усмивка лутания и преживелици на Франц - провинциално момче, изпратено във Виена от 30-те години като помощник в магазинче за вестници и цигари, Зееталер рисува атмосферата на града по онова време, с неговите хора и нрави, бизнеси и забавления, с Пратера и инвалидите от Първата световна война, чието наследство все още е осезаемо близко.

==

Действието се развива преди и след момента на Аншлуса, историческата реч на Курт фон Шушниг, с която подава оставка като премиер, одързостяването на групите от поддържащи обединението с Германия про-нацисти, нанасянето на Гестапо в известен хотел в града и т.н. Всичко това обаче е представено по начин, който съвсем не прави този роман исторически или военен.

==

Франц трябва да порастне бързо, по-бързо, отколкото изобщо е очаквал - веднъж чрез обреченото си и нелепо влюбване, веднъж чрез трагичните събития, които спохождат младежа, който е неопитен, но скоро бързо се ориентира в събитията от вестниците, които трябва да чете, превръщайки се в чувствителен и здравомислещ, справедлив и честолюбив мъж, който ще трябва да заплати за човешката си непримиримост и за приятелството, което създава със собственика на магазинчето “Трафик”.

==

Съдбата на евреите също е загатната, тук - чрез срещата на Франц с Фройд буквално година преди смъртта на световноизвестния психоаналитик и - в книгата - клиент на магазинчето. В очите на младежа, горд да се докосне до този “лекар на идиотите”, Фройд е крехък и чуплив възрастен мъж в едно съвсем човешко и смъртно, но и така нелишено от обаяние апмлоа.

==

Двамата развиват особена привързаност и споделят мигове на разговори и близост, която означава ужасно много много за Франц. Във всеки случай съветите, които Фройд му дава, съвсем не са очакваните, а са изненадващо здравомислещи и земни - жест и на ирония към психоанализата, в която като че ли самият й създател се съмнява. Прекрасно са представени и отношенията на Франц с майка му, с която си разменят писма и картички, както и сънищата, които момчето си записва по препоръка на Фройд и поставя на витрината на магазина.

==

И така, все повече заобичвам Зееталер, в чийто стил има нещо старомодно класическо, добре познато, здравословно, а в същото време неуловимо крехко и красиво. В този роман той прибягва и до иронията, до каламбура, до наивно нелепото, а панорамата от лица на виенчани през 30-те, от миризми и гледки, е повече от убедителна. Препоръчвам романа!