Рецензия: Мара Белчева и картината на Тулуз-Лотрек в "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова

Радостина А. Ангелова пише може би най-подредено, правилно и технически издържано - като “по учебник” - от българските съвременни автори. Тя владее умело работещите писателски формули и при нея трудно могат да се срещнат пропадания или изненади.

==

И въпреки че бих причислила литературния й стил по-скоро като част от популярния, то той определено е заел най-горната му скала, още повече, че както в последния си роман “Бал в Мулен Руж”, така и в предишния си - “Афиши в огледалото” (виж рецензия за книгата), авторката вкарва интересни документални сюжетни нишки, свързани с действителни исторически личности и реалии, което придава дълбочина и оригиналност на съвременните сюжети в книгите й. Така например във фокуса на “Афиши в огледалото” бе живота на драматичната актриса от началото на века Роза Попова и нейния съпруг Чичо Стоян.

==

И с този роман се затвърждава впечатлението ми, че в рамките на по-масовата литература, Ангелова пише интелигентно, занимателно и увлекателно и от романите й има какво да се научи, а самата тя показва, че е “написала домашното си”, като е проучила доста материали за споменатите исторически нишки, така че те да звучат триизмерно и убедително.

==

Заглавието “Бал в Мулен Руж” няма нищо общо с вариетето, а с едноименната картина на известния френски художник от втората половина на XIX век Тулуз-Лотрек. Мистериозната дама в центъра на платното му в романа се оказва пра-пра-пра-бабата на героинята Ева от съвременната сюжетна линия.

==

Нещо повече - в миналата нишка образът на кокетката от демимонда е предаден през погледа не на кой да е, а на самата Мара Белчева, която придружава Пенчо Славейков по време на лечение в Париж през 1905 г. Ангелова създава неин фикционален дневник, който Белчева уж пише по време на престоя си - обикновено докато пие чай в бистро в Отьой, чийто съдържател също е един от героите, през чиято гледна точка се развива действието. Там българската “Мари” се среща с Жозефин от картината и с един “фалшив” Балзак - редовен посетител, който вярва, че е прероденият френски белетрист.

==

Езикът на тези лични късове е жив и правдив, сякаш те наистина са писани от Белчева. Впрочем любопитно е, че наскоро се появи и друг роман, свързан с известната литературна двойка - “Суета, суета” на Владо Трифонов (виж рецензия тук).

==

В съвременната нишка на “Бал в Мулен Руж” 23-годишната Ева е трето поколение българска имигрантка в Париж, родена там, след като баба й, дядо й и майка й са се преместили след промените от родното си Чепеларе. Ева следва изкуствознание и пише дипломна работа за Роден, поддържа връзка с професора си и живее със приятел съквартирант. Всичко обаче се обърква, когато тя случайно разбира истината за произхода си, крита от нейната майка през целия й живот. Това разкритие ще й донесе нов роднина, наследство и интересна френска родова история, а заболяването на леля й в България пък ще я заведе обратно в Родопите и ще я тласне към истинския й любим.

==

Особено провокативна и интересна за мен в романа бе нишката на инцест, предадена с вълнение и чувственост и като че ли неочаквана за романтичните сюжетни линии при Ангелова. Истината за тази връзка авторката разкрива едва накрая (затова и тук няма да пускам спойлери), поставяйки на изпитание моралната ни чувствителност - така както това неизменно се случва с обкръжението на “виновните”.

==

Радостина А. Ангелова е написала книга, която ще удовлетвори почитателите на затворените и щастливи краища. Това е книга за дълбоката, неподчинена на правила и условности любов (такава е и на Мара Белчева, и на героинята Ева), за преоценката на миналото, за прошката и постигането на разбиране към най-близките, за живота в имиграция и идентичността на онези, родени в чужбина, но свързани с друга култура. Романът определено е увлекателно четиво и се чете бързо.