Рецензия: "Отблъскващо щастие", Гилермо Мартинес - разкази за необичайното, ирационалното, макабреното

От Гилермо Мартинес бях чела роман (виж рецензия за “Относно Родерер”), но не и разкази. Сборникът “Отблъскващо щастие” (изд. “Колибри”) предлага истории, обединени под знака на необичайното, недоизказаното, ирационалното, макабреното. Всъщност много от разказите имат характеристиките почти на хорър.

==

През 2014 г. “Отблъскващо щастие” е удостоен с новоучредената награда за най-добър испаноезичен разказ на името на Габриел Гарсия Маркес заради „… своята цялост и сила, проницателност и уравновесеност, както и заради убедителното владеене на жанра. Тази книга е израз на един самобитен поглед, в който абсурдът, ужасът, фантастичното и странното, коренящи се в ежедневното, са обрисувани с виртуозно майсторство…”.

==

Сюжетите тръгват привидно обичайно, но Мартинес майсторски усилва напрежението, предизвиква въображението да търси улики и да дебне за изненади, залага препъни-нишки на тревога, създава усещане за тиха лудост и играе умело със съмнението, а поантите често са резки криввания на реалността към абсурдното и невъзможното. От обърнатата перспектива на края изведнъж всичко разказано дотогава действително бива подложено на съмнение и зазвучава различно. Мартинес определено изненадва.

==

Редица от героите носят гените на своя автор (Мартинес е специализирал логика и математически науки) - сред страниците е пълно с преподаватели, философи, литератори, хора на изкуството, както и домове, в които присъства богата библиотека. Мартинес ги изправя пред странни ситуации, пропадания в обичайното им всекидневие, а те се оказват способни на неподозирани, понякога изумителни и плашещи, действия.

==

Едноименният разказ “Отблъскващо щастие” е разказ за привидностите. Докато собственото му семейство се поддава постепенно на болестите, старостта и смъртта, главният герой - от момче до възрастен побелял мъж - наблюдава съседното семейство М, което като че ли живее в ненарушимо и непроницаемо пълно щастие. Привидност ли е то и всеки ли е нещастен по своему, както настоява майка му, или действително съществуват хора от друг вид, които като че ли са неподатливи на ентропията и времето? Утопична фантастика ли е щастието и може ли да се открие улика срещу него?

==

“И Чинг’ и мъжът с книгите” е разказ за здравия (научен) разум, противопоставен - и като че ли подчинен - на силата на суеверието, особено в критични моменти. Рационалният преподавател по статистика е изправен срещу сляпата вяра на съпругата си, която гадае с древната китайска книга бъдещето на болното им дете. Изчислима ли е смъртта и не губи ли случайността рано или късно, но винаги, битката с нея? Съществува ли статистически възможността гадаенето винаги да налучква верния отговор?

==

“Една мъртва котка” е по-дълъг разказ, почти класически хорър, при това с невръстно котенце и неговата странна възрастна собственичка. Това е разказ за съвестта и за реципрочността, с която се самонаказваме. Не по-малко дълъг и доволно зловещ е и “Свръхгрижовна майка”, способен да охлади всякакви болни майчински инстинкти и да ни накара да се замислим добре с кого се събираме и правим деца.

==

В сборника има и доста къси разкази, които като че ли са останали недоразвити и не са чак толкова впечатляващи. Като например странния разказ за мъжа, който жена прибира от улицата, за да покаже на невръстната си дъщеричка, израсла само край жени, “онова, което трябва да види всяко момиче”. Или разказа за последните мигове на Троцки. Или за мъжа, поръчал собствената си смърт. Или за другия, който отива в чужбина, за да попадне в злокобно приключение. Или за момичето, което в опит да вземе трудния си изпит по космология, разчита до кръв на вярата си.

==

Въпреки че не е нещо изумително, “Отблъскващо щастие” е приятно и бързо четиво - особено, ако искате да преживеете малко от споменатите усещания на страх, тревожност или погнуса, за да се поосвободите от напрежението. При всички положения Гилермо Мартинес притежава завидно въображение и интелигентен ум.