"Доброволецът" - историята на едно немислимо човеколюбие
Романът на Джак Феъруедър, който разказва за полския герой Витолд Пилецки, попада в графата на сериозните документални четива за "Аушвиц" и е отличена с престижната британска награда "Коста"
105
Когато недоволството от настоящето, с неговите ограничения и опасности, стане твърде тягостно, винаги е отрезвяващо и смиряващо човек да се пренесе в годините на Втората световна война. Нямам интерес към безбройните мелодраматични четива с таг “Аушвиц”, кое от кое по-базирани на реални събития, но когато става дума за класики като “Нощта” (виж ревю тук) и “Потъналите и спасените” (виж ревю тук) или за сериозни документални текстове, то прочитът им е задължителен. В графата на последните попада и книгата на Джак Феъруедър “Доброволецът” (Колибри, 2021), отличена с престижната британска книжна награда “Коста”.
==
Всеизвестна истина е, че голямата история е направена от малките истории на отделни личности, които обаче за съжаление често остават незаслужено непознати. За да поправи това, Феъруедър - журналист и военен кореспондент - е посветил сериозен изследователски труд на своя герой (герой в истинския смисъл на тази дума): поляка Витолд Пилецки, чието дело и съдба са неразривно свързани с разбирането и знанието ни за лагерите на смъртта и нацистките зверства. Написана напълно достъпно, четивно и увлекателно, книгата е рядко свидетелство за делото на този изумителен човек.
==
Бившият кавалерийски офицер Виктор Пилецки се оставя доброволно да бъде арестуван от немските власти и да бъде изпратен в “Аушвиц” още в първите дни на създаването на лагера през 1940 г., когато целта е там да се държат полските политически затворници и съветските военнопленници. Мисията му е да информира полската съпротива и полското правителство в изгнание, а чрез него и съюзниците, за случващото се там. По време на престоя си в нечовешките условия Пилецки се превръща в свидетел на постепенното превръщане на “Аушвиц” в главен център за осъществяването на окончателното решение по отношение на еврейския въпрос. Ето как самият Феър уедър обобщава значението на Пилецки:
==
“А ролята на Витолд е ключова за нашето разбиране за самото създаване на “Аушвиц”. Витолд влиза в
“Аушвиц” преди дори самите немци да са осъзнали в какво ще се превърне лагерът. Другояче казано, на Витолд му се е наложило да проумее Холокоста в самия процес, чрез който лагерът се е превръщал пред очите му във фабрика на смъртта”.
==
За съжаление рапортите на Пилецки остават без нужните незабавни последици, а усилията му да организира въстание в лагера така и не се осъществяват, макар и да има участие в бягствата на неколцина затворници и спасяването на други от неминуема смърт. И съпротивата, и съюзниците са твърде бавни и недоверчиви - човешкото въображение не е готово да приеме мащаба на описвания от Пилецки ужас. Това обаче по никакъв начин не отнема торгателната героичност и на най-отчаяните му действия, готовността, с която във всеки един момент жертва собствения си живот в името на каузата и на опазването на човечността и оптимизма в условията на моралния и духовен разпад, който обикновено се случва с попадащите в “Аушвиц”.
==
Книгата проследява събитията с вярност към хронологията, разглеждайки в изключителни подробности както преживяванията на Пилецки и други негови съидейници и съзатворници, така и политическите реакции извън лагера, в окупирана Варшава и в Европа, и провала на международната общност да спре навреме злото, най-малкото като бомбардира “Аушвиц”-Биркенау. Което, ако лидерите се бяха вслушали в данните, събирани и изнасяни от Пилецки и съзаклятниците му, би се случило спасително по-рано. Феъруедър е пестелив разказвач, както в емоционално отношение, така и по отношение на езика - директен и безстрастен, той още повече засилва внушението за изключителността на героя, за моралната висота и саможертвата му.
==
Заличен напълно от историята и екзекутиран през 1948 г. от следвоенното полско прокомунистическо правителство, Витолд Пилецки остава почти непознат за широката световна общественост, а архивът му и шифрите, с които е бил закодиран, е върнат на сина му Анджей едва след разпадането на Съветския съюз. Впрочем повод за друга страшна история е онова, което изтощеният от разпитите и мъченията на сталинистите Пилецки коментира преди смъртта си: „В сравнение със сегашното, „Аушвиц“ си беше направо детска игра.“
==
Много книги са изписани по темата за лагерите, но “Доброволецът” дава уникална гледна точка към индивидуалните усилия на един изключителен поляк и към полската история в дискурса на Втората световна война като цяло, както и към провала на международната общност да промени навреме съдбата на континента и на милионите евреи, загинали в Холокоста. Определено силно препоръчително четиво за разбирането ни за тази срамна европейска страница.