ЧУЖДИ ЗАГЛАВИЯ:
==
“Памет за паметта” от Мария Степанова
==
500-страничният роман-есе “В памет на паметта” бе оценен от литературната критика като интелектуална сензация. От миналата година насам книгата получи три големи престижни награди.
==
В Русия отдавна не е имало ситуация като тази – всички именити литературни критици, колумнисти и блогъри единодушно да се обединят около литературен текст. “Това е един от най-важните текстове, писани на руски език през последните години”, обобщава известният литературен критик Лев Оборин. “Книгата на Степанова дава основание да се твърди, че руската литература триумфално се завръща на световната литературна сцена.“
==
Очаквайте премиерите в София и Пловдив между 27 и 30 май.
==
“Топи се” от Лизе Спит
==
Това е първият роман фламандската писателка Лизе Спит, който е посрещнат с голям успех. Книгата получава наградата “Бронзов бухал” за дебют и тази на Дружеството за нидерландска литература.
==
“В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка – кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата.
==
В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога – ако се наложеше – и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар.”
==
“Хавана за един покоен инфант” от Гилермо Кабрера Инфанте
==
Ако в по-ранния си шедьовър “Три тъжни тигъра” Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография “Хавана за един покоен инфант” той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост.
==
Книгата изобилства от стряскащо откровена сексуалност, обилни порции непринуден и неприличен смях, пораждан от нескончаеми словесни еквилибристики, обширна галерия от обрисувани в най-интимни детайли действащи лица – свидетели и участници в еротичното съзряване на инфанта Инфанте.
==
През изминалите почти четиридесет години от първото си издание със своето волномислие „Хавана…“ на емигранта ГКИ е най-забраняваната и най-желаната, най-хулената и най-обичаната, най-кастрената и най-неподвластната книга за кубинците, пленени и заточени в обетованата земя на собствения си остров.
==
БЪЛГАРСКИ ЗАГЛАВИЯ:
**“Суета, суета…” от Владо Трифонов **
==
“Романът “Суета, суета…” (виж рецензия тук) изправя един срещу друг в дружески разговор двамата приятели Иван Вазов и Стоян Михайловски. Различни по възгледи - единият заклет русофил, другият - отдаден европеец, в диалога между тях прехвърчат искри, но и иде реч за множество български интелектуалци и ключови фигури на българската култура от края на ХІХ и началото на ХХ век.
==
Особено място е отделено на Мара Белчева и връзката й с Пенчо Славейков, любовните адмирации към нея на княз Фердинанд, интелектуалните ѝ и женски качества. Постепенно разказът преминава към неуспешните опити на Фердинанд да се домогне до софийската красавица, към обидата, преживяна от Пенчо Славейков, когато министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека, към заминаването му в Италия, където с Мара Белчева преживява в Рим едни от най-щастливите си дни, до фаталното пътуване до Брунате, където поетът склопява очи.
==
“Хроники на неведомото” от Николай Терзийски
==
Вторият роман на Николай Терзийски - „Хроники на неведомото“ (виж интервюто с автора за романа), е роман за нишките на кръвта, които се оплитат и пресичат с дирите на изкуството. Велик композитор пише своя прочута симфония, докато жена му оплаква загубеното им дете. Но в нотите започва да звучи не скръбта по тленното, а поривът към безсмъртието, вграден от неизвестен резбар в рамката на загадъчно огледало. Симфонията пътува във времето и пространството - за да вълнува, да носи скърби и радости, да тече във вените на поколенията и да им дарява благословията на живота, но и прокобите на кръвта.
==
Седем смели мъже случайно убиват дете в планината. Красива жена попада в лабиринт, докато върви из собствената си къща. Хората от далечно високопланинско село откриват стара църква, стояла с векове заровена под тайнствена могила. Години по-късно една майка залепя на портата на същата тази църква некролога на своята изчезнала в Македония дъщеря. Осем доброволци поемат на тайна мисия по време на Балканската война, водени от писмо с необясними слова. Младо момиче се грижи за полупарализиран мъж, който го изпълва със свръхестествен страх. Мъж в кома научава тайната причина за своето собствено съществуване. Съдбите на всички тези хора се преплитат във времето, което се отмерва от отдавна спрял джобен часовник.
==
“Влaхос” от Николай Янков и Елена Щерева
==
“Влахос” е роман за последните истински номади на Европа – каракачаните. Това е история за смисъла на вървенето и за силата на споделянето, за вечния кръговрат между долното и горното, за камъните, които никога не спират да се търкалят, защото всеки застой ражда бурени, а във всеки бурен се спотайва мъничко смърт.
==
“Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта – умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост… Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос.”
==
“Сама и обща – 75 стихотворения” от Божана Апостолова
==
“Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография.” Надежда Радулова
==
“Сънят на сенките”, второ допълнено издание, от Стефан Цанев
==
“Почитта към мъртвите, желанието и надеждата, че мъртвите продължават да бъдат заедно с живите – това е увереността на един народ, че има бъдеще. Когато някой народ живее ден за ден, без перспектива – такъв народ няма нужда от спомена за своите мъртви. Досещаш ли се кой е този народ?
==
И с все по-голям страх си мисля за съдбата на България… Забравата е по-страшна от смъртта… Затова ще ти разкажа за някои достойни мъже и жени, които вече не са на този свят, но продължават да живеят в мен.”
==
“Малкият бог на земетръса” от Петър Денчев
==
Виж рецензия за книгата
==
Виж интервю с Петър Денчев за романа му
==
“Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало – в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ритуали? “Малкият бог на земетръса” представя една удивителна история, която прониква в скритите отношения на живеенето.” Борис Минков
==
“Завръщането на визона” от Божана Апостолова
==
Виж рецензия за книгата
==
“Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител – разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. “Завръщането на визона” е един безпощаден роман, изпълнен с много любов към човека.” София Несторова
==
“Тежест” - поезия от Васил Балев
==
ТЕЖЕСТ
==
Не чувам нищо
Камък ли каза?
Облак? Кедър? Кит?
Или изгубена пчела над океана
заета да събира сол
от месоядните цветчета на очите ти?
Гледам те: такъв: с огромни
зъби на баща
Когато изговаряш думите
ти сякаш ме изяждаш
но не чувам нищо
Само нулево пищене
И – последно: Кит ли каза?
Сигурно е камък
защото не познавам друго
което да тежи така и да не мърда
