"Да умре ли старецът, или не", или Чавдар Ценов по Шекспир

"Старецът трябва да умре" e повест за живеенето пред хоризонта на неизбежния сюжетен край - смъртта, и за невъзможността не само ние, но и самият Бог да редактира миналото

Антония Апостолова 16 Ноември 2022

Чавдар Ценов: Писането е игра като в "Том и Джери" и мигът невнимание е най-интересният

Лично аз пиша за своето непосредствено време - вероятно от мързел и неорганизираност, казва авторът на "Старецът трябва да умре"

Антония Апостолова 20 Октомври 2022

Най-важното се разиграва под клепачите. Разговор с Чавдар Ценов

През 2020 г. издателство "Сонм" публикува сборник с избрани разкази и стихове на Чавдар Ценов, озаглавен "Имало един ден", който съдържа текстове от 70-те години до днес. Това е и формалният повод за това интервю

Антония Апостолова 1 Февруари 2021

Чавдар Ценов: В четенето май сме се върнали във времената на "Многострадалната Геновева"

Много читатели не разбират и нямат никакво намерение да разберат, че литературата е игра, сериозна игра, а не публицистични изговаряния на "истини", предупреждава писателят

Антония Апостолова 1 Октомври 2019

Рецензия: "Отклонения наесен", Чавдар Ценов - отклонението като път навътре

Пукнатините, които сюжетите отварят в ежедневието на тези малки, обичайни, средностатистически, почти безлични хора, предизвикват течение, спускат ги във водовъртеж от съмнения, от спомени и чувства, от носталгия и равносметки

Антония Апостолова 7 Юни 2019

Чавдар Ценов: Всекидневието е убийствено преживяване и драмата на обикновения живот е най-дълбоката

Безкрайното ровене в спомените и сладостното отдаване на мечти, заедно със сънищата, влюбванията, приятелствата и всякакви подобни силни емоционални състояния изграждат най-интимното в човека

Антония Апостолова 22 Май 2019

Рецензия: "Накъде тече реката", Чавдар Ценов - география на живота като палиндром

Последният роман на Чавдар Ценов е своеобразно изследване на (пост-социалистическия) човек в отвореността на света и в потока на течащото време, чието приближаване към края е всъщност приближаване към паметта. Защото с хода на живота ни паметта се увеличава и става все по-пълноводна за сметка на мечтанието и очакванията към него

Антония Апостолова 13 Май 2019