"Корабът на сирените" - романът, в който Александър Секулов си позволява всичко

И както "Престъпление и наказание" може да се чете като кримка, така и тази книга за едни ще е щура приключенска комедия, а други ще могат да се упражняват в...

Златко Ангелов за националното измерение в творчеството на Зарев и Господинов

Това са неоспорими автори, които гледат на света сериозно, а не през графоманска призма. Те съчетават талант с визия за голямата картина на българското състояние

Амелия Личева: Все повече толерираме усещането, че всеки е откривател

Съвременният интелектуалец има ангажимент не само към това, което създава, но и към моралния си облик. И важно да не застава на страната на палачите

"Повече, отколкото обичам живота си" - или за любовта срещу истината

Гросман превръща историята на своя прототип Ева Панич-Нахир в художествена стихия по своя специфичен начин, като създава образите на още две поколения жени, счупени заради една и съща травма

Мария Куманова: Най-насъщно за измисляне е онова, на което можем да станем дом

Харесва ми да си мисля, че в "Тилда" най-после открих гласа си. Това обаче може да е някакъв капан на егото, който да ме кара да си мисля, че гласът...

За ненужните и нужното и за буцата сол в разказването - един разговор с Деян Енев

Излизат хубави, стойностни книги на – нека го кажем така – "редови", недефилиращи писатели. Немалка част от тези книги излизат и в провинцията, но за тях, уви, никой не чува...

Паулина Мичева за превода на Лорънс Дърел: Той би отхвърлил твърдението, че е елитарен

Дърел остава непоколебимо предан на мнението, че класическата белетристика на нашето време може да съществува само чрез литературни експерименти, които трябва да заместят линейния роман от XIX век

"Неясните очертания на света" - една близка до нас история на седем гласа

Романът на родената в Румъния и емигрирала в Германия като дете Ирис Волф е далеч по-екзистенциален, отколкото исторически, камерен въпреки мащабността си

Георги Гаврилов: Апокалипсисът не е събитие, а процес

За човека осъществяването на света винаги е в следващата крачка. Човекът изобретява идеята за бъдеще, за което вселената няма понятие

Жената - картография на болки. "Едно възможно начало" на Тодора Радева

Може би най-женското в тази книга е именно признанието, че жената е способна да бъде чужда не само на дома, на съпруга, на живота си, но дори и на детето...

Още веднъж за детството в "Макгахански блусове и балади" на Юли Шумарев

На места историите звучат като притчи, в чиито архетипни образи поне няколко поколения ще разпознаят собственото си детство

Секуоя Нагамацу: Мястото, където физиката се разпада, е мястото, където искам да живея

На български излиза дебютния научнофантастичен роман "Докъде се издигаме в мрака" на американския писател от японски произход

Анна Лазарова: Децата са най-смелата версия на човека, която познавам

Вярвам във фините отклонения в значението на познатите ни думи, в моториката на езика, казва Анна в интервю по повод новата си стихосбирка "Детска стая под наем"

"Шейсет разказа". Деян Енев, който разказва преходността

Тези разкази са просто разказване per se, регистриране на присъствие, документиране на житейска хронология, ход на неизбежност

Цветозар Цаков: Езикът ни се превръща във фронтова линия

Живея с убежданието, че не съществува завършен процес. Винаги има какво да добавиш, да промениш. Да махнеш

"Скипи умря" - или за човека като болтче, на което се крепи всичко

Докато най-новата му книга чака в дългия списък на тазгодишния "Букър", българските читатели най-после имат възможност да се запознаят с ирландския писател Пол Мъри чрез предишен негов номиниран роман

Наказанието да помниш и знаеш - един разговор с Иван Брегов

Сам част от закъснелите деца на Прехода, както ги нарича, в "И сърцето тренира своята смърт" авторът предлага една картография на родината между отъпканата кал на източния социализъм и празнотата...