За мен е далеч по-важно един автор да има не свой жанр, а свой свят, и този свят да бъде разпознаваем във всичките му книги, колкото и различни да са...
Създадох нещо ново в немската литература, нещо, което го е нямало преди, нещо уникално, възможно единствено само по себе си и поради това неповторимо, казва сам за книгата си големият...
Дана Белева затвърждава почерка си - да разказва родови, но общочовешки истории, да ни представя маргинални, но трагично значими характери, да ни припомня вселенския смисъл на бита
Главните герои са двама мъже и една жена - несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Те са връстници на новата българска държава, но живеят "непоносимо дълго", провирайки се през войни,...
Разпознаването на отраженията често се случва еднопосочно и неуловимо – дали защото ни е по-удобно да не видим себе си в другия и да не му позволим да ни разпознае,...
Под напора на желанието да "спаси" живота на баща си, Остър оставя изникналата върволица от спомени за позабравени, доста странни, дори неприятни преживявания да превземе страниците на тази вълнуваща книга...
Книгата проследява живота и семейното минало на героите в три любовни истории от три периода, които представляват паралелни структури, отразени една в друга
Преди отдавах голямо значение на краищата, на това как едно стихотворение завършва. Влечеше ме към поантите, към заигравките и ефектите. Сега усещам, че изобщо не държа на тези неща
Писани от различни точки на света, те чертаят една надпространствена карта на споделената човечност, на надеждата в мрака, на смисъла в дребните жестове сред нашата "врява и безумство"
Най-впечатляващото литературно средство, което Феранте ползва, за да демонстрира симпатията си към жените – и, разбира се, могъщата емпатия! – е пренебрежителното отношение, което има към мъжките си герои
Отказът да заменим с друго онова, което си е отишло, понеже страхът е свързал неразривно любовта със страданието и не пуска ръцете ни, е равносилно на това да спрем да...
Разбирането за това какво е насилие и какво не, е различно у нас. Просто сме назад като осъзнаване, което е нормално с оглед на историята. Насилието не е само шамари...
