За езика на любовта в "Таралежите излизат през нощта" на Йорданка Белева

Дана Белева затвърждава почерка си - да разказва родови, но общочовешки истории, да ни представя маргинални, но трагично значими характери, да ни припомня вселенския смисъл на бита

Излиза най-новата книга на Иван Станков - "Късна смърт" (прочетете ОТКЪС)

Главните герои са двама мъже и една жена - несъединени самотни върхове на любовен триъгълник. Те са връстници на новата българска държава, но живеят "непоносимо дълго", провирайки се през войни,...

Преслава Виденова: В миналото няма преструвка, то неприкрито вклинява тръните си в нас

Разпознаването на отраженията често се случва еднопосочно и неуловимо – дали защото ни е по-удобно да не видим себе си в другия и да не му позволим да ни разпознае,...

"Самотен мъж" на Кристофър Ишъруд - най-после на български

Книгата от 1964 г. се смята за най-доброто произведение на писателя вдъхновител на Холивуд и света извън него. Прводът е на Иглика Василева

Вангел Имреоров: Всяка нова книга, която пиша, е къща в миналото

Ние сме едновременно всичко, което сме били и в което ще се превърнем. Ще ми се да вярвам, че не сме права линия, а нежно танцуваща спирала

Нов роман на Джон Банвил, вдъхновен от Пикасо, излиза на български

Главният герой на "Синята китара" също е прочут и добре платен художник, но за разлика от гениалния испанец, е в творческа криза и не рисува

Излезе "Изобретяване на самотата" - книга, в която Пол Остър "спасява" баща си

Под напора на желанието да "спаси" живота на баща си, Остър оставя изникналата върволица от спомени за позабравени, доста странни, дори неприятни преживявания да превземе страниците на тази вълнуваща книга...

"Звезди под клепачите" на Николай Терзийски - за любовта като липса на смърт

Книгата проследява живота и семейното минало на героите в три любовни истории от три периода, които представляват паралелни структури, отразени една в друга

Кирил Нейков за "Dirty Side": Времето не е враг, харесвам този процес на деструктивно обновление

Лъскавото, идиличното не е добър материал за писане - става интересно едва когато се разровиш под повърхността, споделя авторът

Димитър Ганев: Въпросът за природата на поета дълбоко не ме интересува

Преди отдавах голямо значение на краищата, на това как едно стихотворение завършва. Влечеше ме към поантите, към заигравките и ефектите. Сега усещам, че изобщо не държа на тези неща

"Шекспир зад храстите": Серафимите и обикновеното чудо в разказите на Светла Георгиева

Писани от различни точки на света, те чертаят една надпространствена карта на споделената човечност, на надеждата в мрака, на смисъла в дребните жестове сред нашата "врява и безумство"

Майки и дъщери: Феранте или Джиленхал. И българските жени в "Направени от вина"

Най-впечатляващото литературно средство, което Феранте ползва, за да демонстрира симпатията си към жените – и, разбира се, могъщата емпатия! – е пренебрежителното отношение, което има към мъжките си герои

"Кая" и "Има още време" - разказите на Дияна Тончева за тленността и майчинството

Отказът да заменим с друго онова, което си е отишло, понеже страхът е свързал неразривно любовта със страданието и не пуска ръцете ни, е равносилно на това да спрем да...

Никола Петров: Грозно е онова, което все още не възприемаме за красиво

Литературата едва ли е възможна без надежда. Абсолютната безнадеждност би била скучна, тя е като пълното щастие, не може да породи конфликт

Йоанна Елми: Да се мисли и чувства е занаят, който трябва да се практикува ежедневно

Разбирането за това какво е насилие и какво не, е различно у нас. Просто сме назад като осъзнаване, което е нормално с оглед на историята. Насилието не е само шамари...

"24 часа труд" - или бачкаторският блус на Васил Панайотов

Тази книга не е най-дългата му, нито най-сложната като сюжет, нито най-тежката като философия - но от нея лъха покоряваща непринуденост, свежа автентичност и ободрителна ирония

Маламир Николов: Всеки, който твори, трябва да мисли за себе си като за войник

Предпочитам да бъда сам изрод, отколкото наврян в тълпата. Дори чисто физически аз не мога да я понасям - трябва задължително да имам обръч от пространство около себе си, споделя...