"Завръщането на Буда" - можем ли да бъдем всеки в самсарата на съществуването

Четвъртият роман на Гайто Газданов, който излиза на български, е и жанров, и много дискретно любовен, но най-вече класически роман на идеите, разкриващ мощта на писателското перо

Геният на Тобаяс Улф, или Картография на банално човешкото

Няма да бъде ни най-малко преувеличение, ако нарека Тобаяс Улф един от най-великите живи американски писатели, особено на кратка проза

"Танцуващата с вода" - от робствотото на несвободата към служенето на свободата

Сюжетът ни пренася в щата Вирджиния в годините преди Гражданската война, когато богатството на плантациите, блясъкът на аристократичните родове и непоклатимостта на досегашния ред са в задушаващата прегръдката на упадъка...

Катя Димитрова: Човекът е като охлювите - носи невидимата си къща от емоции, думи и хора

Разголената искреност е най-ценното нещо, което пишещият може да предложи на четящия, казва поетесата

Небето над София, или Вендерсов разказ за града в "Етаж 13-и"

А живот има. Най-страшното е, че някъде там има *дом*. Има домове в кошера от тъмни или мътно осветени стъкла насред панелните стени. Веселин и Стефан сякаш ловят доказателствата за...

"Пет годишни времена" на Валентина Мизийска, или Една история ли е животът ни

Професионално, като по учебник, Валя Мизийска гради текста, преплита линиите на сюжета последователно и овладяно, оформя достоверно диалозите, завършва отделните глави

Георги Гаврилов: Не търсим калъпа, шаблона, тенденциозното

Един подход в откриването на нови имена е през ежедневното проследяване на излизащите текстове в литературната преса, онлайн списанията, социалните мрежи и т.н.

"Дневник на артиста" - за романа алегория на Албена Стамболова

Тази книга е изцяло алегорична и да, трудна е за четене и възприемане (което е констатация, а съвсем не критика)

Ирен Петрова: Поетът е малък Христос, който не възкръсва

Бих искала след прочита на тази книга читателят да не бъде същият, да преживее катарзис, казва Ирен в един разговор за новата й книга "Credendo Vides"

Галина Николова: Нещо в нас, на което му се въздиша, шумоизолира мълчанието

За мен поезията носи утеха дори и когато нещата, „влизащи“ в нея, сами по себе си не носят такава. Ако мога да го напиша, мога да го понеса

Ралица Райкова: Светът се променя от малки моменти и разговори, от изречения и песни

Усещам особено близък образа на скитника, на фланьора - на човека, който върви и просто живее, наблюдавайки как светът се случва около него, казва авторката на "Фигури от сол"

Нов роман на Ани Ерно на български - за "Изпитанието" да абортираш

Книгата е плод на тази нейна лична травма, която я сродява с хиляди жени по света, както и на битката ѝ да няма повече жертви на криминални аборти

Писателят проф. Иван Станков с думи за романа "Нас, които ни няма"

Очаквах с огромен страх тези думи, защото знаех, че каквито и да са, ще са болезнено искрени. За него Марин Бодаков казваше: "Иван е безупречен и абсолютно неконформен литератор"

Ина Иванова: Безпокойството ме придвижва, но избирам лекотата, когато е възможно

Има много начини да преживяваш света. Като мълчалив наблюдател или проактивно, а също през възторга, емпатията, дори през омерзението или – защо не, най-сетне – през обичта

Животът ни в кръговрата между "Трева и звезди" - за сборника на Станислава Станоева

Четирите цикъла на тази болезнено лична книга включват детските, младежките, зрелите и последните години на авторката, свързани със загубата на двамата родители

Два важни романа, свързани с Германия, излизат с логото на "Лист"

Това са "Берлин – Александерплац. Историята на Франц Биберкопф" на Алфред Дьоблин и "Империя" на Кристиан Крахт

Романът "Объркани в свободата" - творческото дежа ву на Владимир Зарев

Макар и привидно несвързани, двете редуващи се части на този роман успяват да се проникнат тематично, като дух, макар и да са несравними в красотата на езика си, в словесните...

Диана Саватева: В непреживяното и неслучилото се също има опит

Споменът и паметта са различни. В думата спомен има сантимент, докато паметта е сила, мощ, опит, пречистен от излишната емоция. С паметта летим към бъдещето, споменът ни дърпа към миналото...