разкази (68)
През погледа на един учител. Интервю с Марта Радева
Книгата ѝ "Човекът от последния вагон" се нареди в краткия списък на наградите "Перото" 2024 в категория "дебют"
Антония Апостолова
Т. К. Бойл - още един голям американски разказвач на български
Оцеляването във всичките му форми е една от основните теми, които обединяват тези иначе разнообразни петнадесет истории
Антония Апостолова
За Або, който ни обяснява, че "Тука е така" (все едно не си го знаем!)
Новата му книга е поколенчески роман за порастването, влизащ в утвърдилата се напоследък тенденция за обговаряне на личния, ежедневен, интимен дори преход по време на големия Преход
Антония Апостолова
В края винаги знаем повече, отколкото в началото. За "Тук живее Йожи" на Надя Радулова
Типично за един дълбок и многопластов поет, а също и редактор, Надежда Радулова изпробва различни повествователни форми в първата си прозаична книга
Антония Апостолова
"Лотарията" на Шърли Джаксън - за демоничното в сърцевината на човека
Известната американска разказвачка ни дава възможност да съзрем фаталната си човешка слабост зад привидните защити, които непрекъснато търсим и издигаме
Антония Апостолова
За ненужните и нужното и за буцата сол в разказването - един разговор с Деян Енев
Излизат хубави, стойностни книги на – нека го кажем така – "редови", недефилиращи писатели. Немалка част от тези книги излизат и в провинцията, но за тях, уви, никой не чува
Антония Апостолова
Жената - картография на болки. "Едно възможно начало" на Тодора Радева
Може би най-женското в тази книга е именно признанието, че жената е способна да бъде чужда не само на дома, на съпруга, на живота си, но дори и на детето си. Чужда и на самата себе си или напротив - тъкмо така оставайки тя
Антония Апостолова
Още веднъж за детството в "Макгахански блусове и балади" на Юли Шумарев
На места историите звучат като притчи, в чиито архетипни образи поне няколко поколения ще разпознаят собственото си детство
Антония Апостолова
"Шейсет разказа". Деян Енев, който разказва преходността
Тези разкази са просто разказване per se, регистриране на присъствие, документиране на житейска хронология, ход на неизбежност
Антония Апостолова
Два подхода към болката - Михаела Илиева и Иванка Могилска
И докато при Иванка Могилска зад слънчевостта тлее все пак болка, то през мрачността на Михаела Илиева прониква светлина
Антония Апостолова
Геният на Тобаяс Улф, или Картография на банално човешкото
Няма да бъде ни най-малко преувеличение, ако нарека Тобаяс Улф един от най-великите живи американски писатели, особено на кратка проза
Антония Апостолова
Животът ни в кръговрата между "Трева и звезди" - за сборника на Станислава Станоева
Четирите цикъла на тази болезнено лична книга включват детските, младежките, зрелите и последните години на авторката, свързани със загубата на двамата родители
Антония Апостолова
Големият майстор на късия разказ Тобаяс Улф за първи път на български
Писателят е изигран от Лео ДиКаприо в биографичния филм "Животът на момчето". Разказите му са "цели светове, събрани в няколко страници – с тежест и плътност, с неочакваната красота на Алис Мънро или Антон Чехов"
Антония Апостолова
Йорданка Белева: Ние сме най-чакащият народ - не народ, а чакалня
Имам скъпернически подход по отношение на езика и не обичам разхищението на думите. Не обичам увъртането – ценя директното влизане в историята
Антония Апостолова
"Шекспир зад храстите": Серафимите и обикновеното чудо в разказите на Светла Георгиева
Писани от различни точки на света, те чертаят една надпространствена карта на споделената човечност, на надеждата в мрака, на смисъла в дребните жестове сред нашата "врява и безумство"
Антония Апостолова
"Кая" и "Има още време" - разказите на Дияна Тончева за тленността и майчинството
Отказът да заменим с друго онова, което си е отишло, понеже страхът е свързал неразривно любовта със страданието и не пуска ръцете ни, е равносилно на това да спрем да съществуваме
Антония Апостолова
Красимир Димовски: Стилът е спасението на литературата от задаващия се изкуствен интелект
Децата също имат своите страхове, своите тъмни страни - отмъстителността, злобата, алчността не са чужди на детския свят, но разликата е в това, че те не ги носят с тази фанатичност на възрастните
Антония Апостолова
"Те никога не казват" на Зорница Гъркова - мрачните йероглифи в плътта и светът от утре
Препоръчвам сборника на по-търпеливи читатели, които могат да оценят меандрите на езика, детайлността и специфичната атмосфера в историите
Антония Апостолова
Писателят Красимир Димовски с отзив за сборника "Потъване в мъртво море"
"Имаш такъв усет за думата, за нейния цвят и мирис, за „омерзението“ и „обичта“ в клетките й, и ги разграждаш и събираш с такава лекота, сякаш това ти е вродено"
Антония Апостолова
Мъдростта на детството в "Момичето, което предсказваше миналото", или за миналото, направено от бъдеще
Именно чрез "представянето" се случва осмислянето на този непознат и привидно непонятен възрастен свят - смисълът, който децата му придават, се мести между властта на буквалното и мощта на всевъзможното
Антония Апостолова
"Пътеписи от Шашавия" - бележки на отсядащия човек
Човекът, който се задържа достатъчно време на едно - обикновено екзотично и далечно - място, за да открои цивилизационните разлики с него, но и да разпознае неизбежните човешки сходства, да намери неочаквани паралели и да установи, че изграждането на стереотипи е двустранен процес
Антония Апостолова
"Кутия за спомени" със събраното от Констанин Петров
Дали не съществува някаква неустоима тенденция мъжете ни писатели на определена възраст да разтварят пред нас своите поовехтели кутии за спомени и с увличащо сладкодумие да полагат в ръцете ни безценните реликви на детството и младостта си?
Антония Апостолова
"Прекъсването на самсара" от Елена Алексиева - разкази за граничното
От всички прочетени от български сборници с разкази през последната една-две години този е може би най-концептуалният, най-световно звучащият, най-близкият до собственото му светоусещане и писане
Антония Апостолова
"Ела и ме спаси" - Емилия Милчева с разкази за пропаданията и спасенията
В личния си фейсбук профил Емилия Милчева често пуска комични и малко тъжни статуси с хаштаг "моите университети", в които разказва за дочутото и видяното в градския транспорт или на улицата. Сборникът й с разкази е сериозно литературно продължение на тази линия на човеколюбиво внимание към ближния
Антония Апостолова
"Животът като следобедна дрямка" - разкази-притчи за съвременния човек
Обединява ги най-вече иронията в светогледа и в езика на автора, както и прекрачването на реалността в териториите на магическия реализъм
Антония Апостолова
"Край никой път" на Мия Коту - за чудесата в тихото предградие на битието
Мия Коту се определя като "щатен биолог и писател в свободното си време" - време, което явно е било достатъчно, за да издаде над 20 книги в различни жанрове, преведени на около също толкова езика, и да се превърне в най-превеждания мозамбикски писател
Антония Апостолова
Минималистичната проза на Лидия Дейвис, или за граматиката на света
Лидия Дейвис е един от най-важните съвременни американски разказвачи на кратка проза, която все още не е преведена у нас
Антония Апостолова
"Бразилски храст" - разходка из географията, времето и музиката
Велина Минкова разказва истории, в които краят често идва внезапно, оставяйки читателят сам да донапише историята, или пък - защо не - да я остава именно такава, отворена
Антония Апостолова
"Хамалинът Самуел" - човеколюбивите разкази на Исак Самоковлия
С класически реализъм и всеобхватен поглед към динамиката на общността, но и с чувствително вглеждане в съкровените дълбини и тайните движения на човешката душа, Исак Самоковлия ни запознава с живота, грижите и мечтите на сараевските евреи
Антония Апостолова
Разказите на Фокнър - задължителна стъпка към прозата на американския класик
За онези, които тепърва посягат към големия разказвач и певец на американския юг, сборникът "Златна колекция" е може би добра отправна точка, която ще ги запознае не само с характерните за творчеството му теми, но и с много от героите, които се появяват и из големите му романи
Антония Апостолова
„Идва събота“ – разказите на Лусия Бърлин, или за болката, която си струва
**Прозата на Лусия Бърлин не утешава, не дава уют и светлина, не повдига духа ви**, не подслажда и не украсява реалността. Но нейният дрезгав, гърлен глас (глас, който излиза и при понасяне на насилие, и при правене на любов) и онова което той ни казва определено си струват болката
Антония Апостолова
Сборникът "Модерна любов" - истински истории за любов, загуба и изкупление
Историите в изданието, повечето от които писани от професионални писатели, потвърждават убеждението на съставителя му, че любовта може да се опише много по-добре чрез примери вместо чрез определения
Антония Апостолова
На български излиза Лусия Бърлин, призната за литературен гений след смъртта си
Неподражаемият стил на Бърлин е семпъл и ясен и изцяло кореспондира с темите, които тя засяга в разказите си – чудото на обикновения живот, където трудностите, с които самата авторка се сблъсква, са представени с хумор и самоирония, живо и почти документално
Антония Апостолова
"Махалата на совите" - за въжения мост на паметта от нашето преди до нашето после
Разказите в този сборник са доволно лични, или поне такова е усещането - че са преминали през очите, слуха, спомените, семейството на автора си Горан Атанасов. Той пише за свои предшественици и свои съвременници - по тази логика, на два цикъла, е разделена и книгата
Антония Апостолова
Избрани разкази и откъси от дневници на Силвия Плат – за пръв път на блгарски
Сборникът "Джони Паник и Библията на сънищата" се появява в превод на поетесата Надежда Радулова под знака на издателство "Лист". Подборът на произведенията е правен от поета Тед Хюз
Антония Апостолова
Особеният свят и причудливите герои в разказите на Цветелина Георгиева
Много често наративът се движи на ръба на действителността, визуализирайки и конкретизирайки различни фантазии, криввайки в особеното и чудатото, но въпреки този магически реализъм, връзката с нашия свят не се прокъсва, а остава плътна и силна
Антония Апостолова
Цветозар Цаков: Използвам фантастичното, за да изпъкнат още по-ярко дребните нормалности
Виниловите души са крехки и раними, объркани, несигурни, търсещи и чувстващи всичко около тях много по-осезаемо, събиращи драскотини по себе си и от най-малкото нещо, казва авторът за едноименната си първа книга
Антония Апостолова
"Винилови души" на Цветозар Цаков - пространство за възможни светове и комична абсурдност
Да, почеркът е определено дебютен, текстовете носят очакваната чаровна незрялост и на места се четат като писани по добре усвоени от доста четене правила, но не бих се учудила, ако в бъдещи книги Цветозар затвърди далечните асоциации с някои от кумирите си: Вонегът, Бредбъри и Хармс
Антония Апостолова
Девет любовни истории от старите хроники оживяват в новата книга на Иван Станков
Главната тема на „Вечерна сватба“ е любовта. Повечето от героите в някакъв вид наистина са съществували преди сто години. Всички правят най-старото нещо на света – обичат
Антония Апостолова
Юбилейният сборник "Слънчев удар" събира 16 от най-добрите разкази на Иван Бунин
Сред включените творби са повестите „Село”, „Суходол” и „Любовта на Митя”, разказите „Граматика на любовта”, „Чашата на живота” , „Леко дихание”, „Островът на сирените”, както и „Слънчев удар”, дал името на сборника
Антония Апостолова
За "Звуци и други истории" - през деликатните ни сетива до невъобразимата тежест в паметта ни
Появата на сборник с негови разкази на български отдавна трябваше да се случи, а добрата новина е, че "Звуци и други истории" е само първият том от поредица, като се очаква и следващ - "Красавица и други истории"
Антония Апостолова
Излиза дебютната "Отпътуване от Френа" на Ларш Петер Свен, очакваме и награждавания му роман
Ново и старо, местно и глобално, модерно и алегорично се сблъскват в малкото селище Френа. В тази Френа мъртвите се надигат посред бял ден, а местните жители крият зловещи тайни
Антония Апостолова
Евреин, стар ерген, в криза - за алтер-егото на Ъпдайк в "Книгата на Бек" и какво общо има то с България...
Книгата е пълна с интелектуален заряд и сардоничен хумор, остроумни до фарс описания и изобретателни сравнения, очарователни езикови детайли и куп културни препратки, които ни въвеждат в американската литературна атмосфера от времето на писателя
Антония Апостолова
Романът "Улици и кораби.Gm" - за човеколюбивата проза на Иван Станков
С големите си теми, образния език и изящния стил, качеството на неговата проза не отстъпва по нищо на други български автори, за които се говори много повече, понякога незаслужено. Иван Станков разказва човешки истории с особено и сякаш позабравено и старомодно човеколюбие
Антония Апостолова
"Ловци на пеперуди" от Константин Петров - разкази за крехкия човек срещу неизбежното
Здравословният, и донякъде старомоден, реализъм на този сборник, с неговите кротки човешки истории, успя да ме разсея и да ми донесе нормалност в момент, в който съзнанието ми е неспособно да се съсредоточи върху друго освен информационната истерия покрай корона вируса
Антония Апостолова
Рецензия: "Отблъскващо щастие", Гилермо Мартинес - разкази за необичайното, ирационалното, макабреното
Сюжетите тръгват привидно обичайно, но Мартинес майсторски усилва напрежението, предизвиква въображението да търси улики и да дебне за изненади, залага препъни-нишки на тревога, създава усещане за тиха лудост и играе умело със съмнението, а поантите често са резки криввания на реалността към абсурдното и невъзможното
Антония Апостолова
Рецензия: "Картата на Анна" на Марек Шинделка - магнитната сила на несъвършенствата във времето на Фейсбук
Както показва заглавието на книгата, животът на Анна бива сякаш картографиран чрез отделните истории. Най-особеното и оригиналното при този замисъл е не, че разказите са свързани, а това, че Шинделка извежда на преден план второстепенните герои
Антония Апостолова
"Имитация на кошмар" на Ана Бландиана: фантастичното не е обратно на действителното
С писането си Ана Бландиана сякаш подлага действителността на безкрайно деление, извършва деконструкция на предметите, явленията, жестовете – до степен, в която буквално стига до базовите им елементи
Антония Апостолова
"Бабини-ягини" на Любов Кронева - за действителността като по-страшната приказка
Повечето герои в тази книга са деца и тинейджъри, уязвими подрастващи същества, които животът подлага на прибързана, безстрастна и немилостива инициация. В какфонията на ежедневието те трябва да се научат да владеят неконтролируемия си вътрешен глас
Антония Апостолова
"Годишнина от завършването" - двайсет и три истории на босненката Ламия Бегагич
Авторката ни прави свидетели на късчета от живота на някогашни свои съученици, все още млади хора, чието съществуване е белязано завинаги от войната. Ала пред гръмките думи и големите теми Бегагич предпочита ежедневните случки и събития
Антония Апостолова
"Тук сме" на Ян Балабан - десет много чешки разказа
Ян Балабан живее и твори в един от най-суровите чешки градове – Острава. Затова и атмосферата на Чешкия север се е отпечатала и в "Тук сме", а героите му са хора, изпуснали нишката на живота си
Антония Апостолова
"Потъване в мъртво море" - писане без дъно
"Ще ти разкрия източника на болката. Ще ти я причиня пак, защото не искам да живея сам със собствения ужас на неразказаното чувство. Това е жестока литература...", пише Димитър Щуров
Антония Апостолова
Палми Ранчев: Написал съм разкази, които друг не би могъл да напише
Обикновено журитата ме използват като екзотична подправка заради бокса и всичко останало около него, споделя писателят, чиято книга "Тази вечер нищо не е случайно" получи наградата за проза на портал "Култура" и е сред финалистите за награда "Перото"
Антония Апостолова
13 цитата, с които да се потопите в атмосферата на сборника "Потъване в мъртво море"
Разказите в сборника са обединени от общата тема за човешките загуби и щети – истински или въображаеми, несъзнавани или подценявани, неизбежни или твърде закъснели
Антония Апостолова
Антония Апостолова пред "С книга в полунощ" за загубите и катарзиса
Разговаряме надълго и нашироко за "Потъване в мъртво море" и "Литературни разговори", за граничните моменти в живота ни и тяхното място в литературата, за справянето с болката и страха от смъртта, за миговете на прозрение и катарзис. И още...
Антония Апостолова
Рецензия: Сборникът "Моят едипов комплекс" от Франк О'Конър - задължителен за библиотеката ви
Сборникът от над 600 страници на изд. "Лист" е повече от представителен - не само за творчеството на писателя, но и за самия него, предвид факта, че доста от преживяното от О'Конър е намерило място в сюжетите му
Антония Апостолова
Антония Апостолова: Баналността на вечните теми ражда най-силнaта литература
Като че ли за това пиша в тези разкази - за тези специални моменти на меланхолична проницателност. Героите ми се изправят срещу себе си или паметта за случилото се с тях - те като че ли разопаковат опита си, надяват очилата за близко виждане, надничат през гръб към бездната, по ръба на която едва са преминали. Ала понякога пропадането е неизбежно и неудържимо
Антония Апостолова
"Потъване в мъртво море" - разкази за загубата, човешките щети и светлината зад пукнатините ни
Авторът ни отвежда в България, Гърция и Израел, за да ни разкаже съдбите на героите си с ярка поетична образност, меланхоличен ритъм и завладяваща атмосфера, а те са различни по вид, възраст и взаимоотношения двойки
Антония Апостолова
"Моят едипов комплекс и други истории" събира 30 истории на "ирландския Чехов" Франк О`Конър
Самостоятелният том от 640 страници е дело на издателство „Лист”, преводът е дело на Иглика Василева, а корицата – на Дамян Дамянов
Антония Апостолова
Рецензия: Дулсе Мария Кардозо, "Всичко това е любов" - разкази за любовта по много (не)възможни начини
Привидно коварно е името на сборника, защото повърхностният прочит може лесно да заподозре грешка или пък откровена провокация към читателя: просто тези разкази са като че ли далеч повече за човешката жестокост, уродливост и странност, отколкото въобще за любовта
Антония Апостолова
Рецензия: "Ноктюрни", Казуо Ишигуро - квинтет за горчиви мечти
Независимо от инструмента, професионалното и социалното положение на героите, музиката за всеки от тях се явява идеална същност, мечта, вътрешно призвание, което има малко общо с реалния им живот и степен на осъщественост
Антония Апостолова
"Всеки ден крие в себе си друг" - разкази за загубата
Сборникът с девет разказа на Гаст Грьобер (Люксембург) обръща внимание на моментите, в които делничният ритъм е рязко прекъснат и отстъпва място на разтърсващия драматизъм
Антония Апостолова
Ново от "Ерго": Новият роман на Николай Фенерски и сборник с разкази за любовта на португалката Фридерике Майрьокер
Във „Всичко това е любов” на Фридерике Майрьокер майсторски разказани истории грабват не с оди за страстта, а с разголването на различни, често груби и стъписващи, дори поразяващи образи на любовта, които се запечатват в съзнанието и остават дълго в нас
Антония Апостолова
Рецензия: Петър Денчев, "Истории в минало време" - разкази
Личи и че професионалният опит на Петър Денчев като режисьор е допринесъл значително за чистотата и прецизността в изграждането на диалозите, реакциите, мимиките и психологията на героите и обособеността на отделните сцени. Усещането често е за камерно представление, повече за виждане, отколкото за четене
Антония Апостолова
Рецензия: Ейлиш Ни Гуивна, "Литературен обяд" - с вкус на Ирландия
На всичко отгоре авторката - оказва се - има сериозна връзка с България и освен че споменава страната ни няколко пъти в разказите си, посвещава и цял един на преживявания в нея, които по всичко личи идват от собствения й опит и от онова, което са й разказвали за нас
Антония Апостолова
"Разкази" на Вирджиния Улф в превод на Иглика Василева излизат под знака на "Колибри"
Сборникът дава възможност да се проследи удивителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, стига до постмодернизма и отново се връща към традицията. Подбраните заглавия са подредени хронологически
Антония Апостолова
Рецензия: Роуз Тримейн, "Американският любовник" - разкази
Деликатен, спретнат, бих казала дори кокетен сборник с кратки разкази, някои от тях истински бижута, които бих наредила до образци на майстори на разказа като Реймънд Карвър и Джон Чийвър
Антония Апостолова
Рецензия: Кристин Димитрова, "Като пристигнеш, обади се"
Майсторството ѝ да разказва е овладяно, класическо, пивко. Структурата също. Написано е да не спъва, но да бодва крака ти, да не те затруднява, но да те озовава в неочаквани дълбочини
Антония Апостолова
Ако сте фен на сайта и го четете редовно - подкрепете го, той зависи от вас.