рецензия (60)
За романа "Сянка" - с признание и критика; и още - кой известен герой наднича от него
През цялото време мислех за романа на Васил Панайотов като за spin-off на героя от "Бесове" - Кирилов, а за разсъжденията на разказвача - като за вариация на Кириловите. Няма да е прекалено, ако открием и у Панайотов това, което Достоевски нарича "логическо самоубийство"
Антония Апостолова
Рецензия: "Предел на забравата" - забравено или не, миналото никога не свършва
Този роман е зловещо елегантен шамар за Путинова Русия, в която от край време текат процеси по пренаписване, изтриване или създаване на историческа памет. При това шамар от 21 век, от сегашното поколение на средна възраст, а не от времето на Шаламов и Солженицин...
Антония Апостолова
Камелия Кучер за "Хотелът на спомените" - гола и откровена хроника на един житейски път
В ”Хотелът на спомените” срещата е с нас самите, със собствения ни морал: онзи, с който ще определим впечатленията си от разказаната история, пише писателката за романа на Златко Ангелов
Антония Апостолова
Вехтошарят на спомени Алберт Бенбасат ни връща в миналото с "Изгубени вещи"
Сборникът му с разкази ни връща за кратко - осветявайки ги с мътното фенерче на паметта - към вещи и хора от едно минало, в които ние, читателите му, отдавна или дори изобщо не сме живели
Антония Апостолова
"Тежки елементи" - българска космическа одисея а ла Дъглас Адамс
Романът на Алеко Желязков е главозамайващо вселенско приключение с безброй изпитания и неочаквани обрати, грандиозни космически битки, телепортации и разклонения на реалността
Антония Апостолова
"Фигури" - феминистично-ураничната история на няколко забележителни жени
Във фокуса на вниманието са най-вече известни, макар и позабравени, личности от XIX век: математичката и астрономката Мария Мичъл, мислителката, критичката и феминистката Маргарет Фулър, автор на „Жена през деветнайсети век“ – нещо като декларацията за независимост на американските жени, поетесата Емили Дикинсън, скулпторката Хариет Хосмър, както и цяла плеада от техни съвременници
Антония Апостолова
"Нощта" - за смъртта на Бога и смъртта на човека сред непредставимото зло
Има някакво неписано правило, че малките книги тежат най-много. Такъв статут е придобила и "Нощта" на Ели Визел, която със своите 140 страници се е превърнала в задължителна класика при осмислянето на Холокоста и крайъгълен камък на колективната памет за този мрачен епизод от човешката история
Антония Апостолова
"Американа" на Чимаманда Нгози Адичи - един честен любовен роман на расова тематика
Висока литература, широка социална критика, задълбочено изследване на расата в Америка, Нигерия и Англия, ироничен разрез на три общества от три различни континента, имигрантски роман, точно прихващане на разговори от различни регистри, класическа любовна история
Антония Апостолова
"Ето ме" - много еврейска книга за малкия живот, отразен в трагедията на Авраам и Исаак
Още от заглавието си "Ето ме" (на ивирт - онова старозаветно "инени", което сме чували с дрезгаво-стъмнения глас на Ленърд Коен) заявява себе си като много еврейска книга, в която са заложени универсални библейски архетипи
Антония Апостолова
"Кaрай плуга си през костите на мъртвите" - романтичните идеи в романа на Олга Токарчук
Базови романтични жалони - свобода, природа, вечност, мистицизъм - намират място в сюжета. Една от достойнствата на тази книга е и, че създава много ярък глас - този на главната героиня
Антония Апостолова
"Лавър" - съвременно житие на каещ се грешник и роман за едновременността на историята
В основата на светостта стои грях, най-големите светци възприемат себе си като най-големите грешници, а в последните дни хората ще се спасяват само със смирение. Това дълбоко православно разбиране - и православното светоусещане изобщо - съвършено се въплъщава в протагониста Арсений
Антония Апостолова
"Нощ в Каракас" на Карина Сайнс Борго - помен за една страна, която вече е изгубена
Нещо друго прави впечатление при прочита на този мрачен, тревожен и песимистичен роман, в който - уви - няма катарзис, няма надежда, няма светлина в тунела за венецуелците. Той е писан не за родната публика, а за света навън
Антония Апостолова
"Три пиеси" на Нинко Кирилов: антифеминизъм и свят, разпаднат на бъбриви монолози
Трите пиеси в сборник се въртят около отношенията в съвременни двойки - и случили се, и неслучили се - статут, който непрекъснато е поставян под съмнение. Защото какво изобщо е осъществена двойка? Коя близост е легитимна? В кой свят - реалния или виртуалния - имаме повече възможности да бъдем истински?
Антония Апостолова
"Изхвърлени в Америка" срещу обвиненията, че е кафяв роман за бели читатели
Универсалното, за което този роман е, е „картела” на доброто. Именно човешката добрина е спойката, която гради свои връзки през паяжината на злото, за да стане онова, което може да ни преведе до едно по-хубаво място в живота
Антония Апостолова
Евреин, стар ерген, в криза - за алтер-егото на Ъпдайк в "Книгата на Бек" и какво общо има то с България...
Книгата е пълна с интелектуален заряд и сардоничен хумор, остроумни до фарс описания и изобретателни сравнения, очарователни езикови детайли и куп културни препратки, които ни въвеждат в американската литературна атмосфера от времето на писателя
Антония Апостолова
Романът "Улици и кораби.Gm" - за човеколюбивата проза на Иван Станков
С големите си теми, образния език и изящния стил, качеството на неговата проза не отстъпва по нищо на други български автори, за които се говори много повече, понякога незаслужено. Иван Станков разказва човешки истории с особено и сякаш позабравено и старомодно човеколюбие
Антония Апостолова
"Кожата е еластичната обвивка, обгърнала цялото тяло" - провокативна или непосоносима?
Мисля, че за последно подобно усещане изпитах именно на 15 с "История на окото" на Жорж Батай - може би това е възрастта, в която наред със смущението и погнусата изпитваш и странно хипнотично привличане и необяснима възбуда, а противното и сластното се редуват
Антония Апостолова
Изумителният "Малък живот" пренаписва историята на многострадалния Йов
"Малък живот" на Ханя Янагихара е забележителна книга, която прави нещо много трудно: взема едно преупотребено американско сюжетно клише - това за насилваното сексуално дете - и го превръща в шедьовър, напомнящ за големите американски романи от XX век
Антония Апостолова
"Опитът" на Русана Бърдарска - животът и съзнанието на обикновения човек в голямата литература
Получил се е огромен обем (повече или по-малко оправдан, тъй като на места може да ни се стори в ущърб на книгата), който е като рудник за вадене на цитати, афоризми, мъдрости, сентенции, дори лозунги
Антония Апостолова
"Жажда" на Естер Херитсен - защо тази книга (трябва да) ме измъчи
Ако и с вас се случи същото, то бъдете спокойни - това е правилната и здравословна реакция - спрямо студенината, безизходността, невъзможността за общуване, липсата на емпатия, личностните и социални дефицити, които ледено струят от нея и до края не ни дават възможност за катарзис
Антония Апостолова
"Ловци на пеперуди" от Константин Петров - разкази за крехкия човек срещу неизбежното
Здравословният, и донякъде старомоден, реализъм на този сборник, с неговите кротки човешки истории, успя да ме разсея и да ми донесе нормалност в момент, в който съзнанието ми е неспособно да се съсредоточи върху друго освен информационната истерия покрай корона вируса
Антония Апостолова
Рецензия: "Отблъскващо щастие", Гилермо Мартинес - разкази за необичайното, ирационалното, макабреното
Сюжетите тръгват привидно обичайно, но Мартинес майсторски усилва напрежението, предизвиква въображението да търси улики и да дебне за изненади, залага препъни-нишки на тревога, създава усещане за тиха лудост и играе умело със съмнението, а поантите често са резки криввания на реалността към абсурдното и невъзможното
Антония Апостолова
Рецензия: "Картата на Анна" на Марек Шинделка - магнитната сила на несъвършенствата във времето на Фейсбук
Както показва заглавието на книгата, животът на Анна бива сякаш картографиран чрез отделните истории. Най-особеното и оригиналното при този замисъл е не, че разказите са свързани, а това, че Шинделка извежда на преден план второстепенните герои
Антония Апостолова
"Чекмо" - българският роман на 2019-а: безподобен разказ за "живия живот"
Чекмо е герой, който бих сложила в традицията на бай Славе на Милен Русков и дори (да, изкушавам се) на бай Ганьо. Най-голямото постижение на романа е езикът, който е буквално отделно живо същество
Антония Апостолова
Рецензия: "Ти го каза" - интимната история на Силвия Плат и Тед Хюз в неговата фикционална изповед
Тази книга е поет риск. Защото до голяма степен е предизвикателство - и то от жена - към представителки на феминизма, превърнали посмъртно Силвия в своя икона, към онези, които демонизират Тед след смъртта, които се опитват да изтрият името му от надгробния й камък, които бойкотират четенията му и правят невъзможно всякакво разумно обяснение
Антония Апостолова
"Алкохолен делир. Литературни репортажи за Русия от XXI век" - потресаващо интимно пътешествие в сърцето на разпада
Онова, което си помислих още от предговора на тази книга - а той коварно ме разсмя преди тя да ме зашемети с усещането за абсолютен човешкия потрес - е, че тя трябва да бъде изписвана на страдащи от путинизъм и от вбесяващо погрешната диагноза "русофилство"
Антония Апостолова
"Бабини-ягини" на Любов Кронева - за действителността като по-страшната приказка
Повечето герои в тази книга са деца и тинейджъри, уязвими подрастващи същества, които животът подлага на прибързана, безстрастна и немилостива инициация. В какфонията на ежедневието те трябва да се научат да владеят неконтролируемия си вътрешен глас
Антония Апостолова
"Хотелът на спомените" на Златко Ангелов - расова семейна сага за либидото, което съзидава и руши
Респектираща е задачата на Златко Ангелов да разкаже семейната сага на няколко поколения през спомените. Той предлага и алтернативна гледна точка към близкото комунистическо минало
Антония Апостолова
"Глад" на Джамал Уариаши - роман, който ще изпита самите вас
В това интелектуално постмодерно четиво Джамал Уариаши прилага всевъзможни литературни хватки, разказва за няколко десетилетия и поколения от XX и XXI век и ни отвежда от комунистическа Будапеща през хуманитарните лагери на гладна Етиопия до съвременен Амстердам. На фона на всичко това авторът успява да пресъздаде и една трагична любов
Антония Апостолова
"Неутешимите" на Казуо Ишигуро - роман-сън, великолепна гавра, хипнотичен шедьовър
Повествованието е изградено именно като сън, или по-скоро кошмар, откъдето може би идва и неудобството при четене, усещането за клаустрофобия, несигурност и безпътица. Странностите в изграждането на сюжета, гледната точка, времето и пространството съдействат за това усещане за сън, от който не можем да се измъкнем
Антония Апостолова
"Нормални хора" на Сали Руни – роман за насилието и любовта по марксистки
Едно от първите неща, които си помислих за този роман, е че той е именно роман за насилието, в най-различните му форми, - най-малкото заради огромната социална преса на нормалността
Антония Апостолова
"Потъване в мъртво море" - писане без дъно
"Ще ти разкрия източника на болката. Ще ти я причиня пак, защото не искам да живея сам със собствения ужас на неразказаното чувство. Това е жестока литература...", пише Димитър Щуров
Антония Апостолова
Рецензия: "Някой си господин Пекелни", Франсоа-Анри Дeзерабл - по следите на литературните първообрази
Романът задава фундаменталните въпроси за смисъла на литературата, достоверността на първообразите и природата на паметта. Той се нагърбва с въпроса кое е литература и кое не, тръгвайки по стъпките на един бегъл герой
Антония Апостолова
Рецензия: "Крехко равновесие" от Рохинтън Мистри - пачуърк на Индия от 40-те до 80-те
Ако обичате човешки истории, които въздействат на базовите емоции, ако си падате по романи като тези на Халед Хосейни, ако искате възможност да съпреживявате, прочетете този роман. Въпреки че ще трябва да простите много писателски трикове, историята в "Крехко равновесие" ще ви държи в напрежение докрай
Антония Апостолова
Рецензия: "Дни на самота", Елена Феранте - монолог на сломената жена
Чудовищно талантлив моноспектакъл, "Дни на самота" предлага хиперреалистичен портрет в безпощадно близък кадър на напуснатата и сломена съпруга, който не ни не дава възможност нито за миг да се разсеем и да отдъхнем, а ни прави съпричастни на процесите на неконтролируем личностен разпад
Антония Апостолова
Два романа на Макс Блехер - болезнено личен екперимент с (не)реалността
Единият проследява летните спомени от едно детство и юношество в малък румънски град, а вторият, по определението на самия Блехер, представлява нещо като дневник на болния за живота във френски санаториум (място, където самият Блехер се е лекувал) и нарежда книгата сред редица големи образци в тази традиция
Антония Апостолова
Рецензия: "Децата на войната", Варужан Восганян - абсолютно задължителен източноевропейски роман
Този изключително румънски, от една страна, текст същевременно надскача националните граници, за да направи съпричастни няколко поколения от региона чрез сходните им спомени и преживявания за следвоенните години, комунизма и прехода към демокрация
Антония Апостолова
Рецензия: "Струни", Радко Пенев - "Нищо не може да смекчи острите ръбове на истината"
Съчетанието между мъжкия, директен и реалистичен стил на Пенев и въпросния сюжет водят до разтърсващ за човешката съвест резултат. Нещо повече - авторът постъпва почти коварно с читателя, като го предизвиква да избира между три вероятни от много възможни финала
Антония Апостолова
Рецензия: "Жената от Йерусалим" от А.Б. Йехошуа - роман за човечността и за достойнството на всеки един живот
Искрен и правдив е социалният портрет на Израел към времето на написване на книгата, който писателят рисува. Йехошуа поставя на дневен ред социалното равенство, отношението към чужденците, баналността на терора и достойнството на жертвите
Антония Апостолова
Рецензия: Сборникът "Моят едипов комплекс" от Франк О'Конър - задължителен за библиотеката ви
Сборникът от над 600 страници на изд. "Лист" е повече от представителен - не само за творчеството на писателя, но и за самия него, предвид факта, че доста от преживяното от О'Конър е намерило място в сюжетите му
Антония Апостолова
Рецензия: Мара Белчева и картината на Тулуз-Лотрек в "Бал в Мулен Руж" на Радостина А. Ангелова
"Бал в Мулен Руж" е кръстен на едноименната картина на Тулуз-Лотрек, като в романа мистериозната дама в центъра на платното се оказва пра-пра-пра-баба на героинята от съвременната сюжетна линия. Нещо повече - в миналата нишка срещаме не кой да е, а самата Мара Белчева
Антония Апостолова
Рецензия: "Амстердамски блус" от Арнон Грюнберг, сравняван със "Спасителят в ръжта"
Написан едва когато Грюнберг е на 23 години, "Амстердамски блус" минава за автобиографично произведение и ползва писта, по която са се пускали други значими писатели. Във всеки случай комбинацията от еврейския произход на автора (резултатен литературен материал а ла Уди Алън), безцелното лутане из живота, многото секс и алкохол, винаги работи
Антония Апостолова
Рецензия: "Пиле, змия, звяр и дюля", Петко Симеонов - магически реализъм по български
Текстовете предлагат една смесица от местен магически реализъм, някак народен и битов, от добродушно пикантен хумор, от игрива ирония и смела сатира, както и от разчупена сюжетност, която лакътуши подир всички разказвачески приумици
Антония Апостолова
Рецензия: "Смъртта на речния водач", Ричард Фланаган, и неудържимата река на миналото
"Смъртта на речния водач" е преди всичко книга за провалите и загубите: на голямата любов, на живота на детето ти, на илюзиите за корените и идентичността (и на неприемането и срама от нея), и в крайна сметка - на самия живот
Антония Апостолова
Забележителният Гайто Газданов - три романа на нивото на световната класика
Опирайки се на класическата руска традиция, Газданов търси и открива свой собствен литературен път, свой авангард, своя поетика. Забележителна е способността му да фиксира психологическите състояния на героите си и да изгражда релефна карта на душевната чувствителност
Антония Апостолова
Рецензия: "Свещите изгарят докрай", Шандор Мараи
Изумително е как само в 160 страници е изградена толкова въздействаща, плътна, жива, психологически наситена история, при положение че повече от половината от нея е представена под формата на монолог
Цветелина Марева
Рецензия: "Югославия, моя страна", Горан Войнович - паметта като проклятие
Роден в Хърватия, с баща от Войводина и майка словенка, семейството на Владан е умален модел на Югославия, в която всеки е отвсякъде, но говори общ език. Разпадът на семейния порядък и на общата памет на различни памети отразява разпада на самата федерация
Антония Апостолова
Рецензия: "Полето", Роберт Зееталер - истории с гласовете на мъртвите
"Полето" звучи с много гласове. В разказите на мъртвите изпъкват жалоните на живота, които много често - както несъзнателно се оказва - са именно моменти с потресаваща мимолетност, крехки детайли с болезнена недълговечна красота, които случайно сме забелязали, но които са останали вклинени в паметта ни по-силно от мащабните събития
Антония Апостолова
Рецензия: "Хроники на неведомото", Николай Терзийски - ненаситната утроба на неведомото
С втората си книга "Хроники на неведомото" Николай Терзийски определено се оформя - поне за момента и лично според мен - като изключително нишов автор. Единствените ми притеснения за романа имат връзка със съвременната и бъдещата линия в него
Антония Апостолова
Рецензия: "Продавачът на вестници и цигари", Роберт Зееталер
Да се пише роман за втората световна война е истинско предизвикателство именно поради огромното количество литература по тази сякаш неизчерпаема тема. Да се направи това по различен и дори "свеж" начин обаче е съвсем друго
Антония Апостолова
Рецензия: "Сивият мъх сияе", Тор Вилхялмсон - Исландия от 19 век в сюрреалистично видение на поет
Природата в този роман е навсякъде. И бива обрисувана напоително, непрекъснато, до пренасита, като описанията й неизменно се редуват с моментите на сюжетно действие и буквално са обраснали около него - подобно на сивия мъх, който сияе
Антония Апостолова
Рецензия: "Дневник на една изневяра" - археология на паметта, любовта и времето
Романът "Дневник на една изневяра" на Емилиос Солому е стратиграфска експедиция, която главният герой - знаменит професор по археология - извършва този път в собствената си душа, завръщайки се на мястото, свързано най-силно с професионалната му слава и любовта му
Антония Апостолова
Рецензия: "Дарът" на Невена Митрополитска - за общото между "Жизел" и ин витро инсеминацията
Малко са съвременните български романи, които засягат актуални в обществото и необговорени литературно социални теми, а "Дарът" на Невена Митрополитска е може би единственият, поне доколкото ми е известно, посветен на проблема с изкуствената репродукция - проблем, който засяга все повече двойки у нас
Антония Апостолова
Рецензия: "Смисълът на живота", Тери Игълтън - за смисъла като въпрос, отговор или 42
Игълтън проследява как "големият въпрос" е тревожел умовете ни в исторически план, като разглежда края на викторианската епоха, противопоставена на модернизма и постмодернизма. За целта разсъждава как трите основни стожера на смисъла - религия, култура и сексуалност - постепенно са променяли ролята и значението си, отваряйки място за ерзац и фалшиви ценности
Цветелина Марева
Рецензия: "Топи се", Лизе Спит - или за колко дълго се стопяват спомените
Голота, сурово месо, изпражнения, буца лед: бихте ли повярвали, че от тази комбинация може да се получи впечатляващ дебютен роман? "Топи се" на фламандската авторка Лизе Спит създава внушителен голем от тези базови, тленни, нетрайни елементи, за да ни убеди тъкмо в противното - че "временното трае дълго"
Антония Апостолова
Рецензия: "Бегуни" на Олга Токарчук и всепроникващата метафора на пътуването
Романът изцяло излиза от жанровите стандарти, за да се превърне сам в едно пътуване, което разказва за пътуването. В една инвентаризация на пътешествието, от една страна, и от друга - на човешкото тяло - този съвършено опакован багаж, с който сме снабдени за пътуването си през живота
Антония Апостолова
Рецензия: Дулсе Мария Кардозо, "Всичко това е любов" - разкази за любовта по много (не)възможни начини
Привидно коварно е името на сборника, защото повърхностният прочит може лесно да заподозре грешка или пък откровена провокация към читателя: просто тези разкази са като че ли далеч повече за човешката жестокост, уродливост и странност, отколкото въобще за любовта
Антония Апостолова
Рецензия: Або, "Поводи за връщане" - един българин космополит по пътя
Дебютният роман на Або може да се чете като пътепис, като дневник, като хибрид между фикция и документалистика, а защо не дори и като приключенски роман за пътуванията му в Перу и Боливия
Антония Апостолова
Рецензия: Георги Тенев, "Балкански ритуал" - трудна, сложна и мащабна книга
Романът е пътуване в пространството и времето, заплитащо и разплитащо връзки, в които Тенев е включил множество главни и второстепенни герои и редица сюжетни линии. Те са част от един внушителен по мащаб контекст, разкриващ авторовата ерудиция в най-различни сфери
Антония Апостолова
Силвия Недкова за "Задругата": Българският приключенски роман се завръща
Романът на Добри Божилов би трябвало да се приема така, както приемаме „Айвънхоу“ и Робин Худ – като художествена измислица, която има за цел да ни забавлява (на места до спонтанен смях), а не да ни образова
Силвия Недкова